5 94-00-219/ 08.10.2012Г.
ДДС, чл.168 от ЗДДС
чл.116 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Лицата живеят и работят във Франция. Имат френско и българско гражданство. Л. е закупил отАД автомобил. За лекия автомобил е заплатена сумата от 21, 00 лв., от които данъчна основа в размер на 2, 50 лв. иданък добавена стойност /ДДС/в 0 , 50 лв.
При регистриране на автомобила във Франция е заплатен ДДС в размер на 2 , 00 е.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какъв е редът за възстановяване на ДДС на физическо лице, което живее във Франция за извършена от него покупка на лек автомобил в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Легално определение на понятието „нови превозни средства е дадено в т. 17 на § 1 от ДР на ЗДДС, съгласно което нови превозни средства са моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗДДС вътреобщностна доставка е и доставката на ново превозно средство изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
За да е налице вътреобщностна доставка на ново превозно средство е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия:
1. Наличието на възмездност на доставката. Определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното от § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно която “безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
2. Наличие на пряка и непосредствена връзка между транспорта и доставката на новото превозно средство, като следва да се има предвид, че същото трябва задължително да бъде изпратено и транспортът му да започва от територията на страната и да завършва на територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият се осъществява от или за сметка на получателя.
3. Задължително условие, което следва да налице към датата на възникване на данъчното събитие е превозното средство да е “ново“ по смисъла на т. 17 от § 1 от ДР на ЗДДС.
Специални разпоредби по отношение на новите превозни средства се съдържат в текста на чл.168 от ЗДДС. Те са свързани с осъществени от нерегистрирано по ЗДДС лице вътреобщностно придобиване или вътреобщностна доставка с място на изпълнение на територията на България. На основание посочените разпоредби, за описаният в запитването случай чл.168, ал.1 от ЗДДС не може да намери приложение.
Съгласно чл.168, ал.5 от ЗДДС в случаите на извършване на вътреобщностна доставка по чл.168, ал.1 от ЗДДС за лицето възниква право на възстановяване на платения данък. За целите на възстановяване на ДДС е необходимодасаспазениусловията, посочени в разпоредбата на чл.168, ал.5 от
ЗДДС.
Разпоредби относно правото на възстановяване на данъка по чл.168, ал.5 от
ЗДДС са предвидени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Правото на възстановяване на данъка по чл.168, ал.5 от ЗДДС, съгласно чл.103, ал.1 от ППЗДДС се упражнява като лицето извършващо вътреобщностна доставка на ново превозно средство посочи размера на данъка, подлежащ на възстановяванев декларацията за извършена вътреобщностна доставка по чл.101, ал.1 от ППЗДДС. При условията по чл.103, ал.1 от ППЗДДС към декларацията следва да се приложат документите, посочени в чл.103, ал.2 от ППЗДДС.
Предвид гореизложеното, за описаната в запитването фактическа обстановка разпоредбата на чл.168 от ЗДДС е неприложима.
В случая е налице погрешно съставен документ по смисъла на чл.116 от ЗДДС. Съгласно чл. 116 от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
На основание чл.116, ал.4 от ЗДДСкогато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
В чл.78, ал. 6 от ППЗДДС е посочено, че в случаите на анулиране на документи по чл. 116 от ЗДДСпротоколът по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС се съхранява от издателя и от получателя.
Предвид гореизложеното, в случая е необходимо доставчикът да анулира издадената фактура с начислен ДДС и да издаде нова фактура без данък.
В качеството си на купувач л. следва да се обърне към доставчика за възстановяване на данъка.’