Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) 74

Изх.№ 24-39-17
Дата: 20.06.2018 год.

ЗДДС: чл. 116;
ЗДДС: чл. 127;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 1, т. 1;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 8;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 13;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 14;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 15.

ОТНОСНО: Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), с вх. №…. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
При извършени проверки от органите по приходите на ТД на НАП …. е установено, че „……..“ (дружеството) с ЕИК …… предоставя на свои (крайни) клиенти сервизна карта, с която последните закупуват гориво и допълнителни услуги (плащане на пътни такси, такси за преминаване на моста на река Дунав и др.).
За целта немското дружество има сключени договори с български дружества („……“ АД, „…..“ ЕАД, „…..“ ООД и др.), по силата на които само срещу предоставяне на сервизна карта, крайните клиенти зареждат горива и ползват услугите на бензиностанции в страната, при което немското дружество се явява посредник между бензиностанциите и крайните клиенти.
Продажбата на гориво се осъществява само в бензиностанции, собственост на горепосочените дружества. За извършената продажба на гориво се издава фискална касова бележка от електронна система с фискална памет, която е с установена дистанционна връзка, чрез която се подават данни към НАП. Фактическото заплащане на горивата и услугите става в по-късен момент (два пъти месечно) от дружеството директно към съответната бензиностанция, на база на сключен с нея договор. Съгласно приложените доказателства бензиностанциите документират извършените продажби на гориво с фактури, с получател по тях дружеството. От своя страна дружеството фактурира два пъти месечно на крайните клиенти в цяла Европа извършените покупки и потребени услуги. Пояснено е, че немското дружество не разполага с търговски обект, данъчен склад или резервоар за съхранение на течно гориво на територията на страната, нито с фискално устройство.
Предвид изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да предоставя обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Според регламентираното с чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение.
Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС.
Съгласно ал. 14 от същата разпоредба, лице, различно от лицата по чл. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 на ЗДДС.
Дружеството не попада сред изрично освободените по смисъла на чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС лица. За да бъде извършена преценка дали извършваните от него доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху гориво.
Поради непредставяне на договори, сключени между контрагентите, с настоящото становище са разгледани следните хипотези:
1. Дружеството има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото. Дружеството може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика на гориво или посредническа услуга от името и за сметка на крайните клиенти. В тази хипотеза дружеството ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС и не следва да издава фактура за продажба на гориво на крайните клиенти, вкл. и на база предоставена сервизна карта за зареждане на гориво. В случай че е налице некоректно документиране на доставките, погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
2. Дружеството действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
В тази хипотеза, съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато за текущия данъчен период дружеството извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., за него ще възникне задължение за предоставяне на обезпечение.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар