Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 26-А-47
Дата:03.05.2018 год.
ЗДДС, чл. 116;
ЗДДС, чл. 118, ал. 6;
ЗДДС, чл. 127;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 1;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 5;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 8;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 13;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 14;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 15;
ЗАДС, чл. 20, ал. 2, т. 1;
ЗАДС, чл. 24, ал. 1, т. 1;
ЗАДС, чл. 26, ал. 2.
ОТНОСНО: Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Вна(ЦУ на НАП), свх. №…………/…………2018 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Основният предмет на дейност на „…………..“ ЕООД е извършване на транспортни услуги и възлагане на такива срещу възнаграждение.
„…………..“ АД, доставчик на гориво, е предоставил на дружеството електронни карти за зареждане на дизелово гориво. „……………..“ ЕООД, в качеството си на възложител на транспортни услуги и с цел по-ниски цени на горивото, е предоставило на изпълнителите на транспортните услуги от електронните карти на „…………“ АД.
„……………“ АД предоставя на „………….“ ЕООД в края на всеки отчетен период справка-отчет за зареденото гориво с всяка една електронна карта и на база на общото отчетено гориво по картите издава на „………..“ ЕООД обобщена месечна фактура. „…………“ ЕООД префактурира на всеки от изпълнителите на транспортните услуги изразходваното от него гориво съгласно използваната електронна карта. На практика „……………“ ЕООД изпълнява посредническа дейност между доставчика на гориво „…………….“ АД и потребителите на гориво – превозвачите.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Трябва ли дружеството да се третира като търговец на течни горива по смисъла на ЗДДС?
2. Трябва ли дружеството да спазва задълженията по чл. 176в, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Според регламентираното с чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение.
Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, също са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС.
Съгласно ал. 14 от същата разпоредба, лице, различно от лицата по чл. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 на ЗДДС.
„…………“ ЕООД не попада сред изрично освободените по смисъла на чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС лица. За да бъде извършена преценка дали извършваните от „…………“ ЕООД доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху гориво.
Поради непредставяне на договор, сключен между контрагентите, с настоящото становище са разгледани следните хипотези:
1. „…………..“ ЕООД има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото. „…………….“ ЕООД може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика на гориво „……………….“ АД или посредническа услуга от името и за сметка на получателите – изпълнителите на транспортните услуги. В тази хипотеза дружеството ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС и не следва да издава фактура за продажба на гориво на изпълнителите на транспортните услуги, вкл. и на база предоставена електронна карта за зареждане на гориво. В случай че е налице некоректно документиране на доставките, погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
2. „……………..“ ЕООД действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
Когато са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за „…………“ ЕООД ще възникне задължение за предоставяне на обезпечение.
В подкрепа на горното е изразеното становище в писмо изх. №20-00-171/09.09.2016 г. на ЦУ на НАП.
ЗАМ.
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар