ОТНОСНО: предоставяне на услуги по извършване на клинични изпитвания
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……… свх. № … от 03.06.2010г. е изложена следната фактическа обстановка и са поставени въпроси:
Сключен е договор със словенска фирма с предмет на договора – възлаганеи извършване на клинично изпитване. Възнагражденията, получени през 2008г. и 2009г. по договора са получени от търговски представителство като платец на дохода, а фактическото предоставяне на услугата е на територията на друга държава членка. Полученият оборот по този договор счита ли се за облагаем за регистрация по чл.96 от ЗДДС.
Извършена е регистрация за лечебно заведение – Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ и е сключен договор с Националната здравноосигурителна каса. Фактурите за тези договори, изплащани от НЗОК се издават от кочан чрез регистрирания в БУЛСТАТ номер. Как тези фактури да се отразят в дневниците за продажби, като по ДДС е регистрирано физическото лице с ЕГН, а не с номера от БУЛСТАТ.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно, съществен елемент от механизма на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Във връзка с доставките на услуги следва да имате предвид, че по различен начин се определя мястото им на изпълнение до 31.12.2009г. и след 01.01.2010г.
Мястото на изпълнение при доставки на услуги е уредено в чл.21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС /в сила до 31.12.2009г./, мястото на изпълнение при доставка иа услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. Това е общата хипотеза за определяне мястото на изпълнение на доставката, от която следва, че доставчикът е лице – платец на данъка и е задъл-жен да начисли данък върху добавената стойност при извършването от него на доставки на услуги.
Едно от изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС е посочено в ал. 3 на същата разпоредба, съгласно която, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателят е лице, установеноизвънОбщността,или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът,
– доставяните услуги са посочените от буква “а“ до буква “м“ на т.2 на чл.21, ал.3 от ЗДДС.
В запитването Ви е посочено, че извършвате клинични изпитвания. Тези доставки попадат в разпоредбата на чл.21, ал.3, т.2 от ЗДДС, но единствено в случай, че и посочените условия в т.1 на същата разпоредба са изпълнени, мястото на изпълнение на тези доставки е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване.
В настоящия случай словенската фирма има търговско представителство на територията на страната. В този смисъл, следва да бъде установено кое е лицето получател по доставките на клинични изпитвания. Съгласно чл. 11, ал.2 от ЗДДС получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
За да бъде определено търговското представителство като “постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, чрез същото, чуждестранното лице следва да извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната ни. Другото условие, за да се приеме търговското представителство за получател по горните доставки е, че предоставените клинични изпитвания трябва да са предназначени за целите на извършваната от него икономическата дейност.
Предвид гореизложеното, ако получател по доставката е словенската фирма, която има търговско представителство в страната, но услугата е предназначена за чуждестранното лице, доставката попада в хипотезите начл.21, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на териториятанастраната /чл. 12, ал.1 от ЗДДС/.
След като получател по чл.11, ал.2 от ЗДДС на клиничните изпитвания е чуждестранното лице и доставката попада в хипотезите на чл.21, ал.3 от ЗДДС, същата е с място на изпълнение там, където е установен получателят и не участва във формирането на оборота по чл.96 от закона.
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър с БУЛСТАТ, следва да се има предвид, че в този случай, независимо от това, в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС /освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително/ и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС. С вписването в регистъра, лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “BG“.
Регистрацията по ЗДДС създава изисквания към издаваните от регистрираните лица документи и отчитането им в специални отчетни регистри.
Тъй като от запитването Ви не става ясно основанието за регистрация по ЗДДС – по общия ред или по чл.97а, то във връзка с издаването на фактурите следва да се съобразите със съответните разпоредби на ЗДДС.
В чл.114, ал.1 от ЗДДС са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа издадената фактура от регистрирано по този закон лице.
В допълнение, в чл.78, ал.1 на ППЗДДС има реквизити, които обаче са задължителни за регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а от закона.
Относно номерацията, следва да въведете такава организация при издаването на документи, която не допуска дублиране на фактурите.
‘