5Изх. № 23-22-2095/16.11.2010 г.
Чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС
Чл.124, ал.1 от ЗДДС
Чл.180, ал.1 от ЗДДС
По повод подадените от Вас 2 бр. запитвания, постъпили в ДирекцияОУИ …с вх. №…/….2010 г., във връзка с иззети документи от следователи от следствения отдел на СГП на ,,Х” АД, ЕИК по БУЛСТАТ …. и др. клиенти на счетоводната къща, вкл. техника на,,Б” ЕООД.
Фактическата обстановка е следната:
На …..2010 г. следователи от следствения отдел на СГП са иззели от офиса на счетоводна къща ,,Б” ЕООД документи на ,,Х” АД и др. клиенти на счетоводната къща, както и компютърни конфигурации на счетоводната къща. В тази връзка, е създадена е обективна невъзможност за подаване на: СД по реда на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, отчетни регистри по реда на чл.124, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.09.2010 г.-30.09.2010 г. на ,,Х” АД.
Зададени са въпроси относно предприемане на действия от страна на ,,Б” ЕООД-да подава ли нулеви декларации на дружествата, в т. ч. на ,,Х” АД, чийто документи саиззети.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.179 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124, декларацията по чл.157, ал.2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба-за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба-за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция-за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Съгласно чл.6 от закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В чл.54 от ЗАНН са посочени условията, които следва да са изпълнени, за да се счете, че е налице основание за реализиране на административно наказателна отговорност, а именно деянието да е нарушение, нарушението да е извършено от лицето, посочено като нарушител, нарушението да може да му се вмени във вина. По въпросите на вината и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не е предвидено друго (чл.11 от ЗАНН).
Съгласно чл.15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици (случайно деяние). При тези случаи, законът изключва възможността лицата да понесат отговорност (наказателна, съответно административно наказателна) поради липса на вина. Това са и случаите, при които е налице обективно невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение, съответно липсата на вина (вкл. под формата на небрежност), изключва основанията да се търси административно-наказателна отговорност, както от физическите, така и от юридическите лица, доколкото за последните ЗАНН също е приложим (чл.83 от ЗАНН).
В тази връзка, относно конкретното запитване, считам, че би могло да се приеме, че налице обективна невъзможност за изпълнение на административните задължения, само ако лицето/дружеството докаже, че е иззета документация на дружеството, необходима за изпълнение на задълженията му по чл.124, ал.1 и чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС и че към законово определения краен срок, същото не разполагало с необходимата за това документация, вкл. счетоводна, въпреки своевременно предприети от него действия за връщането й или за осигуряване на достъп до същата, каквито могат да бъдат подадени молби от дружеството и наличие на отказ от компетентните органи.
След отпадане на обективната невъзможност да бъдат съставени/изготвени задължителните регистри и справките декларации за ДДС, в разумен срок, необходим за съставянето/изготвянето им, същите следва да бъдат подадени.
Ако в разумен срок след отпадането на обективната/невиновнаневъзможност за изпълнение на административното задължение, същото не бъде изпълнено, отпадат основанията, изключващи отговорността на лицето/дружеството неизпълнило задължението поради което подлежи на административно- наказателна отговорност.
Следва обаче да имате предвид, че изразеното становище е принципно. Органите по приходите като актосъставители и административно наказващите органи осъществяват конкретното производство независимо и извършват самостоятелно преценката за липса или наличие на административно нарушение, съответно наличие на обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение въз основа на конкретните факти и обстоятелства, които приемат за установени в административно-наказателното производство.
Подчертаваме също така, че независимо от обективната невъзможност да се декларира данъчното задължение, падежът за изпълнението му не се променя. При неизпълнение на същото в срок-се дължи законова лихва.
‘