Изх. № 24-39-127
Дата: 27.10.2020 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 5, ал. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 3, ал. 3.
ОТНОСНО: прекъсване и възобновяване на дейност от самоосигуряващо се лице
Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №24-39-127/24.09.2020 г., препратено ни по компетентност от дирекция ОДОП .., е изложена следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице, в качеството му на едноличен собственик на ЕООД, подава декларация за възобновяване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) считано от 01.11.2018 г. с вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство.
На 17.01.2020 г. лицето подава в ТД на НАП декларация за прекъсване на осигуряването си в качеството на собственик на ЕООД, считано от 01.01.2020 г. и от същата дата декларира възобновяване на дейност като самоосигуряващо се лице в качеството му на съдружник и управител на друго търговско дружество със същия вид на осигуряване.
През периода 19.12.2019 г. – 17.01.2020 г. лицето е представило болничен лист пред ТП на НОИ с причина „общо заболяване“.
Във връзка с описаната фактическа обстановка е зададен следния въпрос:
Следва ли лицето да се счита за осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици и съдружници на търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ (основание чл. 4, ал. 10 от КСО).
Важно е да се отбележи, че според §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на кодекса „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. На основание чл. 1, ал. 2 от наредбата самоосигуряващите се лица имат задължение да декларират всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата си дейност, за която са регистрирани. В последното изречение на същата разпоредба е посочено, че когато тези лица са осигурени за общо заболяване и майчинство декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Предвид гореизложеното, следва да се има предвид, че самоосигуряващите се лица декларират започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата си дейност, а не на осигуряването си. Такъв е смисъла и на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от наредбата. Тези обстоятелства са посочени и в образеца на декларация, утвърден от изпълнителния директор на НАП. В конкретния случай лицето е изпълнило задължението си да декларира възобновяването на трудова дейност като съдружник в търговско дружество по установения нормативен ред и продължава дейността си в същото качество – на самоосигуряващо се лице. Същевременно на основание изречение последно от посочената разпоредба на наредбата не се подава декларация за прекъсване на дейността за периодите, в които самоосигуряващото се лице е във временна неработоспособност поради общо заболяване, а съгласно §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите на временна неработоспособност.
На основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност и за времето през което не са имали право на парично обезщетение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/