прекъсване на трудова дейност от самоосигуряващо се лице за периодите на епидемия

Изх. № М-94-И-637
Дата: 22.05.2020 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 11;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5.

ОТНОСНО: прекъсване на трудова дейност от самоосигуряващо се лице за периодите на епидемия

Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), заведено с вх. №М-94-И-637 от 27.04.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице е собственик на ЕООД, като дейността е букмейкърска и има питейно заведение. От началото на извънредното положение в България и до този момент няма дейност. Самоосигуряващото се лице получава възнаграждение от дружеството за положен личен труд. Има назначена работничка по трудов договор, която в момента е в отпуск по майчинство. Самоосигуряващото се лице е преустановило полагането на труд във връзка с извънредното положение в страната. Въпросите, които поставяте, са следните:
1. Следва ли самоосигуряващото се лице да подаде в НАП декларация за прекъсване на дейност и от коя дата без опция за закриване на фирмата – само временно прекъсване на дейността на фирмата за периода на епидемия;
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен трябва ли да подаде декларация обр. 7 по Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (НООСЛБГРЧ) във връзка с чл. 40 ал. 5 т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
За целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
В чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са регламентирани лицата, които не са осигурени на друго основание. Съгласно тази разпоредба те са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Също така лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация образец №7 по НООСЛБГРЧ. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание.
На основание изложеното, в конкретния случай, ако за периодите на временно прекъсване на дейността си лицето не подлежи на осигуряване на друго основание по реда на ЗЗО, за него е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от същия закон.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО може да се установи в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар