Изх. № М-24-37-34
Дата: 21.09.2018 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
ОТНОСНО: прекратяване на данъчното облагане на МПС, иззето по следствено дело
В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. № М-24-37-34 от 16.08.2018 г., в което поставяте въпроси за прекратяване на данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №…………
В писмото е изложена накратко следната фактическа обстановка:
На 09.10.2003 г. от собственика Д.Д. от с. ………. е иззет лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ……….. по следствено дело № ……./2003 г. Регистрацията за движение по пътната мрежа на превозното средство не е прекратена в сектор „Пътна полиция“. На 01.08.2018 г. на собственика е издадена служебна бележка от РУ на МВР – ……….., от която е видно, че превозното средство не е в движение, а връщането му на собственика е от компетентността на …… районна прокуратура, т.е. до настоящия момент същото не е върнато на собственика.
Във връзка с изложеното поставяте следния въпрос: От кой момент следва да се прекрати облагането с данък върху превозните средства на лекия автомобил ?
Настоящото становище се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. Целта е да бъде уеднаквена практиката на органите по приходите по прилагането на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ по отношение на момента на прекратяване на облагането на превозни средства, задържани или предадени на органи на съдебната власт. От анализа на административната практика на органите по приходите, включително на директорите на дирекции ОДОП, при произнасяне по въпроси, аналогични на поставения в настоящото писмо, се установи, че е налице противоречива практика /писмо изх. № 24-39-129/26.11.2015 г., писмо изх. № 07-00-7 от 17.07.2016 г. и писмо изх. № 201582 от 26.04.2018 г./. За уеднаквяване на административната практика и с оглед вече установилата се константна практика на ВАС по прилагането на тази разпоредба обръщам внимание на следното:
С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства – чл. 52, т. 1 ЗМДТ. От разпоредбата следва, че законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение от момента на регистрация на превозното средство и дължимостта му до момента на прекратяване на регистрацията. Начинът на прекратяване на регистрацията в звената „Пътна полиция“ е регламентиран в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба І-45/, като прекратяването настъпва по молба на собственика или служебно. В случая е налице регистриран за движение в „Пътна полиция“ лек автомобил, за който собственикът е подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за облагането му с данък върху превозните средства.
С промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., е създадено общо правило, по силата на което облагането на пътните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията /напускане на страната, кражба, предаване за съхранение в собствен имот и др./ с изключение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване. За целта в чл. 54, ал. 4 ЗМДТ е предвидено задължение за собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ прекратяването на регистрацията. Правилото за прекратяване на данъчното облагане при прехвърляне на собствеността върху превозно средство е предмет на друга разпоредба.
В ЗМДТ не е създадена специална норма, уреждаща хипотезата на прекратяване на облагането на превозни средства, иззети или предадени на органи на съдебната власт или други държавни органи. В Наредба І-45 от 2000 г. /чл. 45/ е регламентирано, че превозните средства, спрени от движение от органите на съдебната власт или данъчната администрация, се пускат в движение след писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната. Тъй като спирането от движение на превозно средство е обстоятелство, което не води до освобождаване от данък /спрените от движение превозни средства бяха освободени от данък до 01.01.2007 г. – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията му до 01.01.2007 г./, считам, че не е налице основание за недължимост на данъка за иззетия лек автомобил за периода от началото на 2008 г. до настоящия момент, като прекратяване на облагането би настъпило само след прекратяване на регистрацията му за движение. Прекратяването на регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане, доколкото липсата на регистрация нормативно препятства движението на превозните средства по пътната мрежа.
Очевидно за периода на изземването му собственикът не е бил във владение на превозното средство и в юридическа и фактическа възможност да го използва. Това обстоятелство обаче е правно ирелевантно относно дължимостта на данъка, тъй като законодателят изисква единствено наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.
Изложеното становище се поддържа и във вече трайно установената съдебна практика – решение № 4970 от 2014 г. по адм. д. № 16297/2013 г., решение № 11942 от 2017 г. по адм. д. № 5878/2017 г., решение № 5301 от 2016 г. по адм. д. № 113/2016 г., решение № 11942 от 2017 г. по адм. д. № 5878/2017, решение № 9456 от 2016 г. по адм. д. № 1948/2016 г. и др. на ВАС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/