В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № =…11.07.2014г. относно прекратяване на членство в ООД и доброволно уреждане на имуществени отношения.
Постигнато е съгласие доброволно да се уредят имуществените отношения, съобразно притежаваните дялове в дружеството, като всеки съдружник получава УПИ и сграда в него.
Имотите са придобити от дружеството на основание чл.25, ал.1, т.5 във връзка с чл.3, ал.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, чл.129, ал.2 от ТЗ и Решение № 17 от 07.04.1995г. на Община Пазарджик, чрез договор за покупко-продажба на дружествени дялове на ЕООД /100% собственост на Община Пазарджик/.
Поставени са следните въпроси:
1.Дължи ли се ДДС при прехвърляне на УПИ и сграда и кой го плаща. Съдружниците получават УПИ и сградата като част от имуществото, което им се полага при напускане на дружеството, съответстващо на притежаваните от тях дялове?
2.Какви данъци се дължат от напусналите съдружници, като физически лица, тъй като полученото е с по-висока стойност от стойността на дяла им в капитала на дружеството?
3.Какви данъци дължи дружеството при прехвърляне на УПИ и сгради, като ликвидационен дял на напускащи съдружници, тъй като дружеството ще продължи да съществува и след тяхното напускане?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
Плащането на ликвидационен дял на напускащия дружеството съдружник под формата на стоки (движимо и недвижимо имущество) представлява доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се прехвърля собственост върху стока.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид цитираната разпоредба и при наличие на условията, посочени в нея, изплащането на ликвидационен дял под формата на стока /УПИ и нова сграда/представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.
Във връзка със сградата е необходимо да се съобразят разпоредбите на чл.45, ал.3 от ЗДДС. Освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
От друга страна, ако сградата е стара и се третира като освободена доставка, ще е необходимо да се изясни ползван ли е данъчен кредит за тази сграда във връзка с извършването на корекция по чл.79, ал.1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, при напускане на дружество от съдружници и получаване на УПИ и сграда от тях, за дружеството е налице възмездна доставка:
-облагаема / за УПИ и нова сграда/ или
-освободена /за стара сграда и прилежащ терен/ и облагаема /за УПИ/.
При осъществяване на доставка, както данъчната основа, така и дължимия данък се заплащат от получателя по доставката – лицето, което получава стоката.
По втори и трети въпрос:
Представената от Вас фактическа обстановка не е достатъчно ясна, поради което и предвид посоченото, че ще се получава ликвидационен дял настоящият отговор е принципен. При установяване на друга различна фактическа обстановка данъчното третиране ще е различно от изложеното в настоящия отговор.
Основните права на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, са регламентирани с разпоредбата на чл. 123 от Търговския закон /ТЗ/. Това са правото на част от печалбата и право на ликвидационен дял. Съдружникът има дружествен дял от имуществото на дружеството, чийто размер се определя съобразно дела му в капитала. При прекратяване на участието на съдружник в дружество на основанията, посочени в разпоредбата на чл.125 от ТЗ имуществените последици между него и дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Легално определение на понятието „ликвидационен дял“ е дадено в § 1, т.6 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. „Ликвидационен дял” е:
а)ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;
б)паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;
в)полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;
г)имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;
д)доход с характер на дял по букви “а“ – “г“ при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.
Облагаемият доход от ликвидационен дял в полза на местно физическо лице е от източник в България по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ. Като вид доход в зависимост от източника доходът от ликвидационен дял е посочен в чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ – доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага облагаемият доход от ликвидационен дял в полза на местно физическо лице от източник в България. Доходът от ликвидационен дял се облага с данък, който се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от закона в зависимост от формата на плащане доходът може да бъде паричен и непаричен. Когато доходът е непаричен той се остойностява в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена /чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ/. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от закона, ако не е предвидено друго в този закон, когато доходът е непаричен доход същият се смята за придобит на датата на получаването на престацията.
За доход от ликвидационен дял ставката на данъка е 5 на сто /чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ окончателният данък върху доход от ликвидационен дял се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял. Съгласно чл. 55, ал. 1 от закона предприятията – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци /чл. 56 от ЗДДФЛ/ – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял. Друго задължение на предприятието-платец е подаването до 30.04. на следващата календарна година справка по образец за изплатените през годината доходи по чл. 10, ал. 1, т. 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в т.ч. доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон /чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ/.
Придобитият през годината доход от ликвидационен дял от източник в страната не подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Основание за това е разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от закона не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3 /които са неотносими към конкретния случай/.
Видно от представената фактическа обстановка е налице разпределение на ликвидационен дял в полза на съдружник, който прекратява членството си в дружество с ограничена отговорност.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ “ликвидационен дял“ е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
Нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗКПО гласи, че разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. Определянето на пазарни цени може да стане чрез извършване на експертна оценка от лицензирано лице – оценител или като се ползват някои от методите за определяне на пазарни цени по смисъла на определението за пазарна цена – § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО, което прехвърля към § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Пазарната цена определена в съответствие с изискванията на данъчния закон към датата на разпределението на ликвидационния дял следва да бъде съпоставена със счетоводната стойност на активите, които се предоставят на напускащия съдружник.
На основание чл. 165, ал. 2 от ЗКПО, ако разликата между пазарната цена и счетоводната стойност е печалба се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат. При условие, че разликата е загуба се извършва намаление на счетоводния финансов резултат.
Когато за активите, които се отписват през предходни отчетни периоди са формирани данъчни временни разлики по смисъла на глава осма от ЗКПО, същите се признават /обръщат/ в зависимост от вида им и предвидения в материалния закон ред.
В случаите, когато активите са данъчни амортизируеми при определяне на данъчния финансов резултат по реда на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от корпоративния закон следва:
-когато се извършва отписване от счетоводния амортизационен план, счетоводният финансов резултат да се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива;
-когато активът се отписва от данъчния амортизационен план счетоводният финансов резултат да се извършва намаление с данъчната стойност на актива.
С разпоредбата на алинея 3 на чл. 165 от ЗКПО е предвидено счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял под формата на активи да не се признават за данъчни цели т.е. да се извършва увеличение с осчетоводени разходи, съответно при отчетени приходи да се извършва намаление на счетоводния финансов резултат.
Дължимия ДДС се разчита от дружеството през съответния данъчен период.