прилагане на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ОДОП ….

В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № 20-28-9 от 21.11.2017 г. относно прилагане на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ОДОП ….
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество води преговори с юридическо лице – немско дружество /възложител/, регистрирано за целите на ДДС в Германия за извършване на услуга, свързана с проучване на пазара в България и намиране на клиенти за сключване на договори за доставка от Германия на черва за производство на колбаси.
В запитването е зададен следният въпрос: Как следва да се третира облагането по ЗДДС по отношение на посредническата услуга, извършвана от българското дружество в полза на немското дружество и кое основание за неначисляване на ДДС или начисляване на ДДС следва да се запише?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
С оглед на характера на доставката е необходимо да се определи нейното място на изпълнение. Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя по реда на чл. 21 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES – валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
Тъй като в запитването сте посочили, че немското дружество /получател по доставката/ е регистрирано за целите на ДДС в Германия, същото притежава статут на данъчно задължено лице по смисъла на Регламент № 282/2011. В този случай, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност – съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България.
Основанието за неначисляване на ДДС, което се вписва във фактурата е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
‘