Изх. №24-34-164
Дата: 08.12.2011 год.
ТЗ, чл. 56;
КТ, чл. 325, т. 10.
Относно: прекратяване на трудови договори при смърт на работодателя – едноличен търговец
Във връзка с Вашезапитване, препратено ни по компетентност от Дирекция ОУИ гр. …. и заведено в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-164/26.08.2011г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно чл. 56 от Търговския закон като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Между едноличния търговец и самото физическо лице е налице пълна идентичност. С регистрирането си като едноличен търговец физическо лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. С признаване на качеството му на търговец само е разширена неговата правоспособност и е открита възможността същият да бъде страна по търговскоправните отношения, без обаче да възниква с това нов правен субект. Между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец не настъпва разлика, няма нов субект, касае се за едно и също лице, със смъртта на което се прекратява и търговската му правоспособност. Правата, задълженията, евентуално и фактическите му отношения, свързани с търговската му дейност могат да преминат върху наследниците, съгласно общите правила на Закона за наследството от момента на откриване на наследството, което законът свързва с момента на настъпване на смъртта на лицето. ТЗ не определя срок за поемане на предприятието на едноличния търговец от наследник, нито предвижда санкция при непоискано заличаване на вписването на едноличен търговец след неговата смърт.
По отношение трудовото законодателство за ЕТ е приложима хипотезата, предвидена от §1, т.1 от ДР на КТ, съгласно която разпоредба работодател е и физическо лице, което самостоятелно наема служители или работници по трудово правоотношение.
На основание чл.325, т.10 от КТ трудовият договор се прекратява със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му. Със смъртта на работодателя отпада основанието за съществуване на трудовия договор, защото вече не съществува лицето, за което наемния работник или служител е работил, а често пъти и съображенията, поради които е сключен трудовия договор. Видно от изложенотоцитираната разпоредба е изрична – трудовият договор се прекратява със смъртта на работодателя, независимо от факта дали някой от наследниците е уведомил за настъпилото обстоятелство или администрацията по служебен път е получила тази информация. Като допълнителен аргумент за предприетите служебни вписвания от страна на администрацията би могла да се посочи и разпоредбата начл. 62, ал.3 от КТ, съгласно която в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случая със смъртта на лицето престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по КТ, а пълномощието, ако е било дадено такова, съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗД се прекратява.
Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ДОПК регистрацията на задължените лица в регистъра на НАП се прекратявасъс смъртта на физическото лице. С цел поддържане на актуален регистър и гарантиране интересите на институциите, които ползват данните от този регистър, НАП в цитирания по-горе случай,прилагайки служебното начало отразява прекратяването на трудовия договор при получаване на информацията от регистър ГРАО за смъртта на физическо лице, собственик на ЕТ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘