възможност за обезпечаване на публични задължения с имущество на трето незадължено лице.

Изх. №24-34-174
Дата: 04.09.2009 год.
ДОПК, чл. 121;
ДОПК, чл. 153, ал. 4;
ДОПК, чл. 153, ал. 5;
ДОПК, чл. 195;
ДОПК, чл. 198.
Относно: възможност за обезпечаване на публични задължения с имущество на трето незадължено лице.
По повод постъпилото в ЦУ на НАП запитване относно възможността да се приеме като обезпечение имущество на трето незадължено лице (например чрез особен залог или ипотека) при хипотезата на спиране на изпълнението по чл. 153, ал. 5 от ДОПК, и предложение за издаване на пълномощни. Ви уведомявам за следното:
Компетенциите на решаващия орган да спре изпълнението при хипотезата на обжалван ревизионен акт са посочени в разпоредбите на чл. 153, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК.
В първия случай (чл. 153, ал. 4 от ДОПК), кодексът задължава решаващият орган да спре изпълнението, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
При втория случай (чл. 153, ал. 5 от ДОПК), решаващият орган има право на преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. Ако представеното или предложеното обезпечение е в необходимия размер и решаващия орган го счете за достатъчно, кодексът предвижда този орган да ,.задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки“, т.е. указва изрично органа за налагане на обезпечението -публичният изпълнител.
Публичните изпълнители са служители на АДВ и НАП. Те могат да налагат/заменят/отменят обезпечителни мерки само с постановление – чл. 195, ал. 3 от ДОПК. Видът на обезпечителните мерки е посочен в чл. 198 от ДОПК и сред тях липсва възможност да се приеме за обезпечение имущество на трето лице – движима вещ, вземане или ипотека върху недвижим имот. Поради тази причина считам, че към въвеждането на практика чрез особен залог или ипотеката върху имущество на трето лице да се обезпечават задължения на длъжника на публичния дълг би могло да се премине след извършването на законодателна промяна, ако се прецени че същото е целесъобразно. Още повече необходимо е да се има предвид, че както по ДОПК, така и по ГПК. най-общо обезпечителните мерки са запор и възбрана. В този смисъл особеният залог и ипотеката, макар сами по себе си да представляват обезпечителни мерки, не са мерки, които биха могли да се реализират по реда на ДОПК, или най-малкото това би било твърде спорно. Аргумент за това са текстовете
на чл. 177, чл. 198, чл. 213, ал.1, чл. 215, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 233, ал. 3, от ДОПК, съгласно които изпълнението се извършва върху имущество на длъжника.
Предвид горното считам, че при спиране на изпълнението по реда на чл. 153 от ДОПК, обезпеченията, които се налагат следва да бъдат тези по реда на ДОПК. Видовете обезпечителни мерки са посочени изчерпателно в чл. 198 от ДОПК, и това са: възбрана върху недвижим имот или кораб, запор на движими вещи и вземания на длъжника, запор на сметките на длъжника, със запор на стоките в оборот на длъжника. Единствено първото по ред предвидено обезпечение – възбрана върху недвижим имот или кораб не е обвързано с условието да е собственост на задълженото лице. Това от своя страна дава възможност този вид обезпечителна мярка да се налага и в случаите, когато това имущество не е собственост само на задълженото лице. Такива са случаите на налагане на обезпечителни мерки върху недвижим имот или кораб, собственост на две или повече лица, както и случаите върху имущество – семейна имуществена общност.
Същевременно, както чл. 121, ал. 1 от ДОПК, така и чл. 195, ал. 2 от ДОПК посочват целта на налагане на обезпечителните мерки – да се гарантира събиране на вземането, тъй като без наложено обезпечение ще бъде невъзможно или ще бъде значително затруднено събирането му. Въпреки че обезпечителните мерки и изпълнението са в различни глави на кодекса, предвид различната им роля, те са обединени в един общ дял на кодекса, а именно – събиране на публичните вземания. В този смисъл, макар кодексът да допуска възможност за налагане на обезпечения, собственост на трето незадължено лице (съсобственик и/или съпруг), с което се обезпечават публични задължения на друго лице, то процедурата по изпълнение съгласно чл. 238 от ДОПК е обвързана с изискването предметът на изпълнение да е имущество на длъжника и с процесуалните права на длъжника като титуляр на собствеността.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »