Изх. № 24-39-96
Дата: 04.09.2020 год.
ЗКПО, чл. 73, ал. 3
ОТНОСНО: Пренасяне на загуба от източник в чужбина при прилагане на метода „Освобождаване с прогресия” при прекратяване на място на стопанска дейност (МСД)
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. №24-39-96/03.08.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
През 2017 г. дружеството е реализирало:
– Данъчна печалба от дейността си в България в размер на 980 191,74 лева.
– Данъчна печалба от МСД в Германия в размер на 226 535,56 лева. Печалбата е обложена в Германия и е приложен методът „Освобождаване с прогресия” при облагането й в България.
През 2018 г. дружеството е реализирало:
* Данъчна загуба от дейността си в България в размер на 3 727 055,54 лева.
* Данъчна загуба от МСД в Германия в размер на 184 000,37 лева. През същата година е прекратена дейността на МСД в Германия.
През 2019 г. дружеството е реализирало данъчна печалба от дейността си в България в размер на 1 023 063,89 лева. Не е осъществявало дейност в Германия или където и да било другаде в чужбина.
През 2020 г. дружеството не е извършвало и не извършва дейност чрез МСД в чужбина.
В декларацията по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 г. от реализираната данъчна печалба от дейност в България са приспаднати натрупаните през 2018 г. загуби, в т.ч. данъчна загуба от дейността в България в размер на 839 063,52 лева и данъчна загуба от МСД в Германия в размер на 184 000,37 лева.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е извършено приспадането на загубата от МСД в Германия?
2. В каква поредност се извършва приспадането на данъчните загуби от страната и от МСД в чужбина?
3. Има ли право през 2019 г. дружеството да приспадне натрупаната през 2018 г. данъчна загуба от МСД в Германия, при положение, че натрупаната през същата 2018 г. данъчна загуба от стопанска дейност в България не може да бъде приспадната изцяло през 2019 г.?
4. Необходимо ли е да бъде приспадната изцяло данъчната загуба от стопанска дейност в България, след което да се пристъпи към приспадане и на натрупаната данъчна загуба от източник в Германия?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Редът и условията за пренасяне на данъчни загуби са регламентирани в разпоредбите на глава 11 „Пренасяне на данъчна загуба” от ЗКПО.
Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от закона данъчната загуба, реализирана от източник в чужбина при прилагане на метода „Освобождаване с прогресия” се приспада при спазване изискванията на глава 11 последователно само от данъчните печалби, реализирани от източника в чужбина, последователно през следващите 5 години. С разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗКПО е предвидено изключение от това правило – в случаите на прекратяване на дейността на МСД в държава-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от това МСД се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5- годишния срок от възникването им.
Това означава, че при прекратяване на МСД в държава-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, загубата, реализирана от МСД и неприспадната от печалбите от това МСД, следва да се приспадне до изтичане на 5-годишния срок от печалбата, реализирана от дейността в България по общия ред, регламентиран с чл. 70, чл. 71 и чл. 72 от ЗКПО.
Законовата уредба създава право (възможност) за данъчно задълженото лице да намалява данъчната си печалба като пренася загуби от минали години (чл. 70, ал. 1 от ЗКПО). Правото на избор се упражнява чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, т.е. данъчно задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но моментът на приспадане не е по избор, а е точно определеният в изречение първо на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент, то губи правото си на приспадане на данъчната загуба.
Съгласно чл. 71 от ЗКПО данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането й, се приспада пълният й размер.
Съгласно чл. 72 от ЗКПО за нововъзникналите данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.
В случая, изложен в запитването, данъчната загуба за 2018 г. е формирана както от дейността на МСД в Германия, така и от страната, при което размерът на загубите за приспадане превишава данъчната печалба (преди пренасяне на загубата) за 2019 г.
В ЗКПО липсва изрична разпоредба по отношение на това по какъв ред следва да бъде разпределена между отделните източници данъчна загуба, възникнала по едно и също време в хипотезата на чл. 73, ал. 3 от закона. Доколкото горепосочената норма препраща към общия ред, може да се направи извод, че при наличие на данъчна загуба както от МСД, така и от страната, възникнала по едно и също време (какъвто е случаят от запитването), законът допуска данъчно задълженото лице да определи конкретния размер на загубата от всеки източник, при условие че е спазено изискването на чл. 71 от закона. Казано по друг начин, в хипотезата на чл. 73, ал. 3 от ЗКПО непренесената загуба от 2018 г. на прекратеното МСД се причислява към непренесената загуба от същата година от източник в България и продължава да се приспада при спазване на изискванията на чл. 71 от същия закон.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/