Изх. № 24-39-43
Дата: 23.11.2020 год.
ЗКПО, чл. 184;
ЗКПО, чл. 189;
ДР на ЗКПО, §1, т. 29;
ДР на ЗКПО, §1, т. 46;
ДР на ЗКПО, §1, т. 82.
ОТНОСНО: преотстъпване на корпоративен данък под формата на държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх.№ 24-39-43/11.03.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на проверка на „Х……. А…..” АД за установяване на правото на преотстъпване на корпоративен данък (КД) за 2015 г. – 2019 г. по реда на чл. 189 от ЗКПО е констатирано следното:
А. На основание чл. 189, т. 1, буква „б” от ЗКПО и във връзка с подаден от дружеството Формуляр по чл. 189, т. 1, буква „а“ от ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на КД и представените към него документи, от Българска агенция за инвестиции (БАИ) е издадена Заповед № БАИ-ЗКПО-3/08.03.2016 г. съгласно която на дружеството се преотстъпва КД за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер до 16 089 000 лв. В последствие е издадена Заповед №БАИ-ЗКПО-2/30.04.2019 г. с която е изменена първата заповед и съгласно която на дружеството се преотстъпва КД за 2015 г., 2016г ., 2017 г., 2018 г., 2019 г. в същия размер – до 16 089 000 лв. Интензитетът на държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на КД е в размер на 50 % от приемливите разходи.
В Заповедта е прието, че предоставената държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на КД има необходимия стимулиращ ефект и не поражда явните отрицателни ефекти и че дружеството отговаря на условията за допустимост, описани в чл. 182, чл. 184, т. 1, буква „б” и чл. 184, т. 4, буква „б“ от ЗКПО.
Б. Съгласно подробно описания в запитването доклад от експерти на БАИ е посочено, че проектът, с който дружеството кандидатства за преотстъпване на КД по чл. 189, във връзка с чл. 184 от ЗКПО, се изразява в закупуване и инсталиране на ново производствено оборудване, подходящо за производство на големи формати плочки (формати по-големи от 60х60 см) с възможност за тяхното полиране и калибриране, както и осигуряване на площ, върху която да бъдат инсталирани новите производствени мощности. Производствената дейност на дружеството се осъществява в гр. …., община .., област …. – община с равнище на безработица с над 25 на сто по-високо от средното за страната.
В доклада е прието следното:
* кодът по КИД – 2008 на основна дейност, както и на дейността, за която се заявява преотстъпване на КД, е 23.31 „Производство на керамични плочки”, от което следва, че дейността отговаря на условията на чл. 184 от ЗКПО, във връзка с §1, т. 28 от ДР на ЗКПО. Нивото на безработица в община …. за 2015 г. е 18.32 % съгласно списъка на общините с равнище на безработица с над 25 на сто по-високо от средното за страната, одобрен със Заповед №ЗМФ-86/01.02.2016 г. на министъра на финансите във връзка с чл. 184, т. 1 от ЗКПО.
* дружеството не попада в някоя от хипотезите на чл. 182, ал. 1 от ЗКПО относно данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие.
* дружеството е заявило преотстъпване на КД във връзка с проект за първоначална инвестиция, свързан с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект и диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда. Видно от датата на входящия номер на формуляра, както и началната дата на проекта (01.04.2016 г.), която е отбелязана във формуляра, условията на чл. 189, т. 1, буква „а“ от ЗКПО са изпълнени, а именно подаване на формуляра преди започване на изпълнението на проекта за първоначална инвестиция. Крайната дата на проекта според Формуляра е 31.12.2019 г., което отговаря на условията на чл. 189, т. 3, буква „б” от закона, а именно извършване на първоначалната инвестиция в срок до 4 календарни години. Прогнозните приемливи разходи за първоначална инвестиция са изчислени на стойност 32 178 000 лв. Интензитетът на помощта за община Исперих е 50 % в съответствие с чл. 189, т. 2, буква „в”, във връзка с т. 72 от §1 от ДР на ЗКПО.
* дружеството е декларирало, че за последните 3 години е получило държавна помощ посредством преотстъпване на КД в размер на 8 582 808 лв., за което е представило съответната декларация относно получени помощи като доказателство. Установено е, че настоящата инвестиция е част от единен инвестиционен проект според т. 79 от §1 от ДР на ЗКПО. След анализ на получената държавна помощ посредством преотстъпен КД и в съответствие с редакцията на чл. 189, т. 9 от ЗКПО (до промяната му, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 95 от 08.12.2015 г.), а именно „преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 % от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на годината на преотстъпване” е направено заключение, че размерът на инвестираната сума от инвестиционния проект, за който дружеството е получило преотстъпване на данъка, е в размер на 17 928 043,51 лв. Това означава, че единният инвестиционен проект на дружеството възлиза на стойност 50 106 043 лв., което е под изискуемата сума в съответствие с изискванията на чл. 189, т. 4, буква „а” от ЗКПО.
* видно от предоставените към формуляра справки с прогнозни данни за реализирането на инвестицията, в случай на преотстъпване на данък, вътрешната норма на възвръщаемост се увеличава на 19,4% и нетните допълнителни разходи за реализиране на първоначалната инвестиция се равняват на нетната настояща стойност на инвестиционния проект в неговата цялост, а именно 32 178 000 лв. В този смисъл, размерът на помощта е ограничен до необходимия минимум, за да доведе до допълнителни инвестиции в общината във връзка с т. 79 от Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г. (НРП 2014-2020).
* съпоставителните хипотези, представени от дружеството, отговарят на Сценарий 1, описан в т. 61, буква „а“ от НРП 2014-2020. Предоставянето на държавна помощ посредством преотстъпване на КД би променило поведението на данъчно задълженото лице. Посредством помощта дружеството би започнало допълнителна дейност, допринасяща за развитието на община …. чрез разкриването на нови работни места (съгласно проекта брой на заетите преди проекта 862 човека и брой на заетите след проекта 917 човека, т.е. в резултат на изпълнението на проекта ще бъдат разкрити допълнително 55 нови работни места).
В доклада е направен извод, че инвестицията отговаря напълно на изискванията на НРП 2014-2020 и води до стимулиращия ефект, описан в т. 60 от тях. Наред с това, инвестицията на данъчно задълженото лице не би довела до явно отрицателния ефект, описан в т. 120 от НРП 2014-2020.
В. В запитването подробно е описан представеният от дружеството „Доклад за извършен анализ относно ограниченията пред дружеството за осъществяване на бъдещи инвестиции и възможностите за тяхното преодоляване чрез използване на преотстъпен данък”. Това е един от документите, послужили като основание за издаване на Заповедта на БАИ.
В раздел „Анализ на състоянието на дружеството” най-общо е посочено, че дружеството е базирано в гр. …. и е основен местен производител на керамични плочки и аксесоари. Посочено е, че с наличното оборудване дружеството произвежда и предлага следните основни продуктови линии: стенни плочки и гранитогрес, общо 1 070 артикула с посочени в таблица формати и размери.
С цел преодоляване на ограниченията пред бъдещото развитие се предлага дружеството да закупи и инсталира ново производствено оборудване, подходящо за производство на големи формати плочки (формати по-големи от 60х60 см.) и възможност за тяхното полиране и калибриране, което ще доведе до увеличаване на броя на произвежданите артикули.
Вземането на решение за инвестиране в ново производствено оборудване е свързано с осигуряване на площ, върху която да бъдат инсталирани новите производствени мощности. Заводът не разполага с достатъчно площ за инсталиране на нова линия за производство на големи формати плочки. Единственият начин за освобождаване на място за инсталиране на новата производствена линия е преместването на складовите площи извън територията на завода.
Приемливо решение за преместване на складовите площи е построяването на изцяло нов логистичен склад в близост до завода на разстояние максимум 15 км от него, който ще е достатъчно голям да замести съществуващите и наетите към момента складови площи и да отговори и на нуждите на увеличеното производство, след инсталиране на новата производствена линия.
В доклада са описани дейностите, които дружеството следва да предприеме за осъществяване на инвестиционния проект, включително:
– Закупуване на земя, която включва закупуването на земя, върху която да се изгради нов логистичен склад, в който да се премести и съхранява цялата готова продукция на дружеството.
– Изграждане на инфраструктура, която включва изграждане на инфраструктура, необходима за дейността на логистичния склад, в т.ч. но не само ограда, път, захранване с ток и вода.
– Изграждане на логистичен склад, която включва изграждане на логистичен склад, закупуване на стелажи, необходими за съхранението на готова продукция, закупуване на транспортна средства.
– Преместване на готовата продукция.
– Закупуване, доставка на машини и съоръжения, включително строително- монтажни дейности, свързани с изграждане на фундаменти за инсталирането на машините и съоръжения на новата линия за производство на големи формати плочки с цел пускане в експлоатация.
– Излагане на новите продукти, които се произвеждат от инсталираната нова линия за производство на нови формати.
За периода 2015 г. – 2018 г., дружеството е преотстъпило КД на обща стойност 12 578 817,58 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Изпълнени ли са изискванията на законодателството, регламентиращо предоставянето на държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен КД за заявената от дружеството и одобрена от БАИ първоначална инвестиция, чрез Заповед №БАИ-ЗКПО-3/08.03.2016 г. и правилно ли е определен размерът на държавната помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен КД?
* Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, предвид разпоредбите на ЗМФ-1356/28.12.2015 г. и чл. 189в от ЗКПО, при извършването на проверки от органи по приходите на НАП за установяване на факти и обстоятелства, свързани със задълженията им по чл. 189в, т. 2 от ЗКПО, следва ли да са предмет на обсъждане оцененият и приет от БАИ проект за първоначална инвестиция и размерът на предоставената помощ под формата на преотстъпен КД, обективирани със Заповед по реда на чл. 189, т. 1, буква „б” от ЗКПО?
3. Одобрената първоначална инвестиция отговаря ли на изискването да е изцяло инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект и диверсификация на продукцията на производствен обект с продукт, които не произвежда и да не е инвестиция в актив, който замества съществуващ такъв?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Държавната помощ по реда на чл. 184 от ЗКПО се отнася до преотстъпване в размер до 100 % от КД върху данъчната печалба на данъчно задължено лице, което извършва производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция единствено в общини, в които за предходната година преди годината, в която се подава формуляр за кандидатстване за помощ, има безработица или 25 % по-висока от средната за страната за същия период, при спазване на условия за заетост на персонала, въведени в цитираната разпоредба (чл. 184, т. 1, б. „б” от ЗКПО).
Схемата за държавна помощ за преотстъпване на данък по чл. 184 от ЗКПО, съобразена с изискванията на НРП 2014-2020, е одобрена от Европейската комисия на 14 септември 2015 г. (Решение по схема SA.39869 N/2014).
Съгласно чл. 189 от ЗКПО преотстъпеният данък трябва да бъде инвестиран в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция. Първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в определените общини в срок: до 4 години (считано от годината, през която е издаден актът за отпускането на помощта), а за големите инвестиционни проекти – в рамките на 3 години.
Условията за прилагане на схемата за регионална държава помощ са въведени в чл. 189 от ЗКПО и могат да бъдат групирани в четири групи:
1. Общи условия (чл. 189, т. 1, б. „а“ – „в“, чрез който се регламентира механизмът на предварително одобряване на помощта). Чрез тях се регламентира механизмът на предварително одобряване на помощта.
2. Условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта (чл. 189, т. 2, б. „а“ – „д“ от ЗКПО).
* Условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея (чл. 189, т. 3, б. „а“ – „к“ от ЗКПО във връзка с т. 29, т. 46 и т. 47 от §1 на ДР на ЗКПО).
* Допълнителни условия в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или от единен инвестиционен проект.
Правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 не възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на глава 22 от ЗКПО (чл. 173, ал. 4 и 5 от ЗКПО). Когато неизпълнението на условията за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, възникне през периода за извършване на съответната първоначална инвестиция, преотстъпеният корпоративен данък по това облекчение се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал (чл. 173, ал. 5 от ЗКПО).
Правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 се преустановява в случаите, в които не са изпълнени всички условия за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие (чл. 172, ал. 3 от ЗКПО).
По първи и втори въпрос:
Законът за корпоративното подоходно облагане регламентира изискването за разглеждане на всеки инвестиционен проект и неговото предварително одобрение като първоначална инвестиция, чрез издаване на заповед от БАИ.
С разпоредбата на чл. 189в от ЗКПО се определя от кого се изпълнява Решението на Комисията за държавната помощ за регионално развитие по чл. 189, а именно от БАИ – по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б”; от НАП – по отношение на контрола, докладването и прозрачността на схемата; от Министерството на финансите – по отношение на управлението на схемата и уведомяване на Европейската комисия за всички планове за изменение на схемата, по реда на Закона за държавните помощи.
В компетентност на НАП е последващият контрол на изпълнението на проекта, който следва да обхване периодите на изпълнение, определени в чл. 189, т. 3, б. „б” и „в“ от ЗКПО. Контролът се извършва по отношение на:
* условията, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта, посочени в чл. 189, т. 2 от ЗКПО;
* условията, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея, посочени в чл. 189, т. 3 от ЗКПО;
* общите условия за преотстъпване на данък, посочени в раздел I, глава 22, чл. 182, ал. 1 и чл. 184 от ЗКПО.
Както е видно от разпоредбата на чл. 189в от ЗКПО, по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“ изпълнението на Решението на Европейската комисия се осигурява от БАИ, а НАП е отговорна за контрола, докладването и прозрачността на схемата. В чл. 3, ал. 1, т. 3 и 4 от утвърдения със Заповед № ЗМФ-1356 от 28.12.2015 г. (№ РД-16-1150 от 28.12.2015 г.) Ред и начин за издаване на заповед по чл. 189, т. 1, буква „б” от ЗКПО е определено, че в случай че за конкретния проект за първоначална инвестиция, с който данъчно задълженото лице кандидатства за данъчно облекчение, е потвърдено, че са спазени всички условия за допустимост и са спазени всички други условия, предвидени в ЗКПО, и въз основа на изготвеното мотивирано предложение по чл. 2, ал. 10 изпълнителният директор на БАИ издава заповед, в която се вписват максималният размер, интензитетът и срокът на помощта. Следователно няма спор, че допускането на данъчно задълженото лице да схемата за помощ и цялостната преценка на проекта за първоначална инвестиция, в т.ч. съответствието му с изискванията на §1, т. 29 от ДР на ЗКПО, както и относно естеството на приемливите разходи за изпълнение на първоначалната инвестиция, посочени в §1, т. 46 от ДР на същия закон, е изцяло от компетентността на БАИ. От своя страна НАП, като орган, отговорен за контрола, следва да установи дали фактически се изпълняват условията, въз основа на които изпълнителният директор на БАИ е потвърдил, че помощта е допустима и че са спазени всички други условия на ЗКПО за предоставянето й.
В този смисъл изразяването на становище от страна на изпълнителния директор на НАП относно правомерността на издадената от изпълнителния директор БАИ заповед би представлявало недопустима намеса в чужда сфера на компетентност. От друга страна обаче ролята на органите по приходите, които съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са отговорни за установяване на задълженията за данъци и са длъжни да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по данъчно-осигурителен контрол, предпоставя същите да анализират и установят безпристрастно и обективно спазването на изискванията на ЗКПО за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие. Противното би означавало да се стигне до определяне на данъчни задължения, несъответстващи по размер на предвидените в закона.
Поради това обръщам внимание, че настоящото становище има принципен характер, цели единствено разясняване на разпоредбите на ЗКПО, като не обвързва органите по приходите при изпълнение на правомощията им в производствата по данъчно-осигурителен контрол. Доказателствата следва да бъдат анализирани и преценени в тяхната съвкупност, като органите по приходите следва да съобразят правните им последици в съответствие с принципите на законност, обективност, самостоятелност и независимост.
По трети въпрос:
В конкретния случай предоставянето на помощта е под формата на преотстъпен корпоративен данък от 2015 г. – 2019 г. за „първоначална инвестиция“, свързана с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект и диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда.
От определението, дадено в §1, т. 29 от ДР на ЗКПО, е видно, че първоначална инвестиция е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със: създаване на нов производствен обект; увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект; диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда; съществена промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект. Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.
Дефиниция на „производствен обект” се съдържа в т. 82 на §1 от ДР на ЗКПО. Това е определено място, посредством което данъчно задължено лице извършва производствена дейност, като например: ателие, завод, работилница (фабрика) или всеки друг обект, чрез който се извършва производствена дейност.
За установяване наличието на първоначална инвестиция, свързана с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект, в хода на проверката следва да се съберат доказателства, че заявената държавна помощ се използва за придобиване на материални и нематериални активи, част от проект за първоначална инвестиция, които са приемливи разходи и са свързани именно с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект. Например дали вследствие на инвестицията съществуващият производствен обект ще може да произвежда повече от поне един от вече произвежданите продукти, при условие че базисният производствен процес не се променя съществено, или въвеждане на втора поточна линия с цел увеличаване на производството на продукти, които произвежда до момента.
По отношение на заявеното от дружеството във Формуляра по чл. 189, т. 1, буква „а“ от ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на КД, че проектът за първоначална инвестиция е свързан с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект и диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда, следва да се отбележи, че доколкото са изпълнени условията на §1, т. 29, т. 2 от ДР на ЗКПО (първоначалната инвестиция е свързана с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект), не се налага да се анализира дали същата изпълнява изискванията и на т. 3 от §1, т. 29 от ДР на същия закон (първоначалната инвестиция е свързана с диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които лицето не произвежда).
По отношение тълкуване на понятието „заместващ актив”, макар и в контекста преотстъпване на КД по чл. 189б от ЗКПО за инвестиции в секторите на селското и горското стопанство, е налице трайна практика на Върховния административен съд. Съдът счита, че понятието „заместване на актив“ следва да се тълкува в смисъл, че съществуващите активи сгради, машини или оборудване се подменят с нова съвременни сгради или машини/оборудване и не е налице заместване на съществуващ актив, при условие че активът, с който е сравняван, има различна функция в основната дейност на предприятието като по отношение различната функция се има предвид посоченото по-горе, че първоначалната инвестиция е свързана с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект. В този смисъл, на база анализ и сравнение с наличните в баланса на предприятието активи и с оглед характеристиките на новопридобитите активи проверяващите органи по приходите следва да обосноват наличието или отсъствието на заместващ актив.
Приемливите разходи за материални и нематериални активи за целите на т. 29 и т. 48 от ДР на ЗКПО са дефинирани в §1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗКПО. Като „приемливи разходи за материални активи“ са посочени земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора. „Приемливи разходи за нематериални активи“ за целите на първоначалната инвестиция и голям инвестиционен проект, са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания.
Доколкото приемливите разходи са елемент от изпълнението на проекта, изключването на определени разходи като „неприемливи” влияе върху определянето на интензитета, и съответно би могло да доведе до надвишаване на интензитета, което от своя страна ще доведе до неизпълнение на условието на чл. 189, т. 2, б. „б” от ЗКПО.
Както вече беше посочено по-горе, дефиниция за производствен обект е дадена в §1, т. 82 от ДР на ЗКПО, според която това е определено място, посредством което данъчно задължено лице извършва производствена дейност, като например: ателие, завод, работилница (фабрика) или всеки друг обект, чрез който се извършва производствена дейност, а понятието производствена дейност (в относимата му към казуса част) е дефинирано в §1, т. 28 от ДР на същия закон като процес на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация. Следователно, за да се считат дадени разходи за приемливи разходи за целите на т. 29 на §1 от ДР на ЗКПО, те трябва да представляват земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване, които са нови, придобиват се за целите на проекта за първоначална инвестиция и не заместват съществуващи активи. В този смисъл за разходите за придобиване на земя и изграждане на логистичен склад и прилежаща инфраструктура, доколкото отговарят на критериите за приемливи разходи под формата на земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване и не заместват съществуващи активи, следва да се установи как те кореспондират с условието по §1, т. 29 от ДР на ЗКПО тези приемливи разходи да са свързани с увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект. Казано с други думи, необходимо е да се анализира дали разходите за придобиване на земя и изграждане на логистичен склад и прилежаща инфраструктура служат за реализацията на проект за първоначална инвестиция, целяща увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект. При буквален прочит на дефинициите за производствен обект и производствена дейност, цитирани по-горе, се създава впечатление, че складът не представлява производствен обект и не служи за осъществяване на производствена дейност. Следва да се отбележи обаче, че всяка производствена дейност се нуждае и от място за съхранение на материали и готова продукция, в обем, който да обуслови непрекъсваемост или ритмичност на производствения процес съобразно използваните технологии, обема на произвежданата продукция и другите относими фактори. В този смисъл, когато складовото пространство обезпечава именно необходимостта производствената дейност да не бъде прекъсвана или да бъде осигурена нейната ритмичност поради липса на място за съхранение на материали или на готовата продукция, може да се приеме, че разходите за придобиване на земя и изграждане на логистичен склад и прилежаща инфраструктура ще представляват приемливи разходи за целите на реализация на проект за първоначална инвестиция по смисъла на §1, т. 29 от ДР на ЗКПО. В случай че капацитетът и предназначението на логистичния склад предпоставят и фактически се използват и за други цели, различни от обезпечаване на непрекъсваемостта, съответно ритмичността на производствения цикъл от получаване на суровини и материали през производство на готова продукция и нейното съхранение преди преминаването й към етапа на реализация, би следвало да се изключи частта от разходите, които не изпълняват изискването да са приемливи разходи, свързани с първоначалната инвестиция. За целта може да се използва обективен критерий, като например съотношение на площ, която служи за съхранение с цел обезпечаване на производствения цикъл, към общата площ на склада, или друг подходящ способ, в т.ч. използване на експертна помощ по реда, предвиден в чл. 60 от ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/