Изх. №23-29-6/25.02.2019 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 3, във вр. с §1, т. 8 и т. 9 от ДР
ЗКПО – чл. 195
ОТНОСНО: Облагане с данък при източника на технически услуги, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е сключило договор за услуги за облачен хостинг с дружество регистрирано в Австрия. Услугите включват: „мигриране от сегашната IT среда към центровете с данни във Виена“; „инфраструктурен капацитет“; „капацитет за съхранение на диск или магнитна лента“; „специално предназначена мрежова връзка Виена-София“; „предоставяне на изисквания софтуер за достъп до облачната услуга“; „поддръжка на инфраструктурата“.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Посочените услуги следва ли да бъдат третирани като техническа услуга, по смисъла на ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
За да се квалифицира видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключеният договор (неприложен), уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните.
Относно квалифицирането на дохода, следва да се имат предвид дефинициите на понятията за целите на данъчното облагане.
Понятието „възнаграждения за технически услуги” е дефинирано в §1, т. 9 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, където е определено, че това са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
При условие, че в договора се съдържат клаузи за монтаж или инсталиране на материални активи, то тези услуги ще попаднат в обхвата на понятието възнаграждения за технически услуги.
Действащият ЗКПО ограничава обхвата на възнагражденията за технически услуги, които са обект на облагане с данък при източника. Следователно от облагане отпадат ремонт, поддръжка и др. технически услуги.
Предвид характера на услугата „поддръжка на инфраструктура“, считам че не е налице възнаграждение за технически услуги, начислено от местно юридическо лице на чуждестранно такова, поради което съответно не е налице и доход от източник в страната, за който е приложим редът за облагане, определен в чл. 195 от ЗКПО.
В ЗКПО, както и в другите данъчни закони няма изрична дефиниция на понятията „консултантски услуги“ и „маркетингови проучвания“, поради което смисълът на тези понятия следва да се извлича от общоприетото им значение:
– консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност;
– маркетинг проучването е процес, насочен към системно набиране, обработка и анализ на информация с цел информационно осигуряване за решаване на даден проблем.
Предвид изложеното, както и с оглед основния предмет на дейност на дружеството вписан в търговския регистър, а именно: дейности в областта на компютърните технологии, консултантска дейност по информационни технологии; други дейности по разработване на софтуер, то не може да се прецени договорената услуга от контекста на договора, респективно по категоричен начин да се квалифицира доходът.
Най-общо казано при условие, че в договора се съдържат клаузи, съгласно които чуждестранното юридическо лице се ангажира и предоставя на българското юридическо лице консултантски услуги и/или извършват маркетингови проучвания, то тези услуги ще попаднат в обхвата на понятието възнаграждения за технически услуги.
Обръщам внимание, че във връзка с ползването на сайта (платформата) по принцип биха възникнали доходи, начислени от местното юридическо лице в полза на чуждестранни юридически лица. За доходите, свързани с ползване на софтуер е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на с.з. Аналогично на гореизложеното, или най-общо казано, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи, се определят като такива по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
Необходимо е да имате предвид, че на основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективна проверка и конкретна преценка относно съдържанието и характера на услугите, които получавате от чуждестранни юридически лица и приложението на горепосочените правила може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.