3_2097/16.07.2010г.
ЗМДТ, чл. 54, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 60, ал. 5, ал. 6 и ал. 7;
Относно: Преустановяване на облагането за данък върху превозните средства по реда на ЗМДТ
Според изложеното в запитването лицето е бил собственик на автобус „Икарус”. Автобусът е спрян от движение на 15.12.2003 г. В изпълнение на чл. 40, ал. 2 от Наредба №1-45 от 24.03.2000 г. втората част от талона на автобуса е предаден в КАТ. На 24.02.2004 г.автобуса е продаден като скраб. Лицето е считало, че не е бил длъжен да обяви тези обстоятелства пред общинската администрация и че не следва да се начислява данък върху превозните средства за автобуса след 01.01.2004 г., а такъв данък е начислен.
Във връзка с гореизложеното лицето изразява желаниеда му бъде разяснено какво е нужно да предприеме, за да бъде заличен автобусът от партидата и да се преустанови начисляването на данък върху превозните средства върху него?
При така изложената фактическа обстановка предвид приложените документи и с оглед приложимите разпоредби на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., посл. изм. ДВ бр.95 от 1 декември 2009г.) изразяваме следното принципно становище:
От фактическата обстановка, изложена в запитването и от удостоверението от МВР, с-р „Пътна полиция” приложено към същото, става ясно, че автобусът е спрян от движение. Представенатапокупко – изплащателна сметка не съдържа данни дали автобусът е предаден за разкомплектоване и дали „Х” ЕООД е издал Удостоверението за предаване за разкомплектоване на МПС.
За внасяне на яснота по въпроса за начисляването на данък въпреки спирането от движение на превозното средство уведомяваме, че с изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /както и на чл. 60, ал. 6 и ал. 7 от ЗМДТ, обн. ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ отпадна освобождаването от данък на превозните средства, спрени от движение или на превозните средства, за които е върнат регистрационният талон до края на предходната година, според текста на ал. 4 на чл. 58 в редакцията й до 01.01.2007 г.
Има съществена разлика между режима на облагането на превозните средства, които няма да се ползват временно /спрени от движение/ и превозните средства, които няма да се използват и са предадени за разкомплектоване. Първите са превозни средства, които подлежат на облагане с данък, но за периода на спирането им от движение бяха освободени от данък до 31.12.2006 г., докато втората група са превозни средства, които след предаването им за разкомплектоване не се облагат с данък.
Собствениците на МПС, които до 31.12.06 г. са спрели от движение притежаваните от тях МПС, от 01.01.2007 г. дължат данък върху превозните средства за тези превозни средства.
Съгласно предложение второ на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ /в сила до 31.12.2009 г./, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава.
Чл. 60, ал. 5 на ЗМДТ /в сила до 31.12.2009 г./ предвижда, че за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Считано от 01.01.2010 г., нормата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ е отменена.
Следва да се отбележи, че горецитираните разпоредби в ЗМДТ са материално-правни, поради което се прилага съответната норма от закона, която е действала към момента на осъществяване на фактическия й състав.
Предвид това съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията му,действаща през 2004 г., за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон.
На основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, прекратяването на регистрацията на превозно средство в МВР – сектор “КАТ – Пътна полиция“, се извършва с писмено заявление, подадено от собственика. Освен това съгласно чл. 18, ал. 2 от наредбата собственикът посочва обстоятелствата, поради които се иска прекратяването на регистрацията, и представя доказателства, че превозното средство е прието за разкомплектоване и съхраняване в определено за това мястоили частен имот, че се изнася от страната или че е откраднато.
Свидетелството за регистрация на ПС се връща в съответната служба на „КАТ – ПП“, в която ПС е регистрирано за движение. Част първа от свидетелството за регистрация се маркира като невалидна и след това се връща на собственика, а част втора се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията (чл. 19, ал. 4 от Наредба № 1-45 от 2000 г.). Съгласно чл.13, ал. 1 от Наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства (НУРНЗОМПС, в сила от 1.01.2002 г.,отм. ДВ. бр.104 от 26 ноември 2004г.) кметът на общината или операторът на центъра за разкомплектуване, или определени от тях лица издават на собственика на излязлото от употреба МПС удостоверение за прекратяване на регистрацията по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистрацията и отчета на МПС и ремаркетата, теглени от тях. В алинея 2 на същата правна норма е регламентирано, че собственикът на излязлото от употреба МПС представя пред органите на МВР – сектор “КАТ – Пътна полиция“, удостоверението по ал. 1 в срок 14 дни от приемането на МПС на площадките за временно съхраняване или в центровете за разкомплектуване. Образецът на удостоверението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 10, т. 2 отНУРНЗОМПС урежда, че физическите и юридическите лица не могат да предават излезли от употреба МПС, техни компоненти или материали на лица, които не притежават съответното разрешение по чл. 37 от Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Предвид гореизложената нормативна уредба, действаща през 2004г., е следвало да предадете автобуса за разкомплектоване и съхраняване на лице, което притежава разрешение за извършване на тази дейност. Последното е трябвало да издаде на лицето удостоверение за прекратяване на регистрацията по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Наредба № I-45 от 2000 г., което да сепредстави заедно със свидетелството за регистрация на ПС пред МВР – сектор “КАТ – Пътна полиция“.
Удостоверяването на това обстоятелство пред служителите на общината, администриращи местни данъци, следва да се извърши с представянето на част първа от свидетелството за регистрация на превозното средство, маркирана като невалидна или на удостоверение, издадено от съответния сектор на „КАТ-ПП“.
Следва да се има предвид, че в чл. 54, ал. 4, изр. второ от ЗМДТ, в редакцията му през 2004г., изрично е посочено, че при спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство. Настоящата редакция на нормата изрично предвижда, че при прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган. § 1, т. 18 от ДР на ЗМДТ /отм., в сила до 31.12.2009г./ дава легално определение на понятието „унищожени превозни средства“, според което такива са „превозните средства, приети за разкомплектоване и съхраняване на определени за това места и превозните средства, неподлежащи на възстановяване”.
Следователно за преустановяване начисляването на данък за автобуса е необходимо дасе представят пред служителите на Община – Х гореописаните документи, за да могат същите да предприемат съответните действия по компетентност.
‘