1_ИТ-00-127/ 28.11.2008
ЗДДС, чл.6, ал.2, т. 3
относно: придобиване на движима вещ в условията на договор за
финансов лизинг
Във връзка с Ваше запитване, постъпило ….. изразяваме следното принципно становище:
Към запитването прилагате проект на договор за лизинг, видно от който, Вие в качеството си на лизингополучател ще вземете на лизинг вещ – оборудване. Уговореният лизингов период е 60 месеца. Помещенията, където ще се разположи лизинговата стока ще са Ваша собственост, поради което приемаме, че ще се намират в България. В общия случай лизинговият период започва с приемането на лизинговата стока, а приемането се извършва от лизингополучателят от името на лизингодателя, за което получава приемо-предавателен протокол. Договорният проект предвижда, че най-късно три месеца преди изтичането на лизинговия срок лизингополучателя ще отправи искане за удължаване на срока на договора към лизингодателя. При непостигане на съгласие за продължаване срока на договора за лизинг, по писмено искане на лизингодателя, Вие ще закупите лизинговата стока срещу заплащане на остатъчната стойност на стоката.
Въпросите, които поставяте са свързани с данъчното третиране на доставката по ЗДДС.
Съгласно чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката е приравнено към доставката на стока. Разпоредбата не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката. Счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора – чл.12, ал.5 от ПЗДДС. По аргумент на противното от чл.13, ал.1 от ППЗДДС, считаме, че договора за лизинг с уговорена опция за прехвърляне на собствеността върху стоката следва да се третира като договор за наем и представлява доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, като всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Съгласно чл.21, ал.3, т.2, б.”ж” от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаването под наем на движими вещи, с изключение на всички видове превозни средства, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, при условие, че получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът. В случаите, когато доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице и не е установено на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката – когато последния е данъчно задължено лице – чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС. Видно от чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, издавайки данъчен документ, отрази същия в отчетните регистри и включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период. В настоящият случай следва да издадете протоколът, отговарящ на изискванията на чл.117, ал.2 от ЗДДС. Когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС, в протокола е необходимо да се впише идентификационния номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.
В случаите, когато с договора за лизинг се уговаря само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, считаме, че не е приложим чл.13, ал.1 от ЗДДС и не е налице ВОП за стоката, тъй като разпоредбата се отнася единствено за случаите по чл.6, ал.2 от ЗДДС – фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.13, ал.4 от ППЗДДС, услугата по предоставяне на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се третира като отделна доставка.
‘