приемане на декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице

2_382/ 18.02.2009 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2 и т.4;чл.4, ал.6
НООСЛБГРЧ – чл.1, ал.2 и чл.1, ал.6
ОТНОСНО: приемане на декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице
В запитването си във връзка с приемане на декларации от самоосигуряващи се лица, излагате следната фактическа обстановка и поставяте следните въпроси:
1. Самоосигуряващо се лице /ЕТ/ от 01.02.2007 г. еизбрало да се осигурява „за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест”. На 27.01.2009 г. подава декларация по чл.1, ал.2 от НОООСЛБГРЧза прекъсване на дейност от30.04.2008 г., едновременно с това подаваи друга декларация за възобновяване на дейност от 05.05.2008 г., в която заявява, че е пенсионер и не желае да се осигурява /от същата дата/. Лицето е пенсионер от 26.05.2006 г. Задължителните авансови осигурителни вноски за ДОО до 31.12.2008 г. са внесени в законоустановените срокове.
Във връзка с изложеното, желаете да получите отговор на въпроса: може ли да се приемат и обработят декларацитена самоосигуряващото се лице?
2. За регистриранитеземеделски производители катодати на започване/прекъсване на трудовата дейност следва ли да се считат датите на регистрация съответно отписване от Регистъра на земеделските производители или това може да бъдат други определени от лицето дати ?
В случаите когато регистриран на 01.09.2007 г. земеделски производител не се е пререгистрирал в областна дирекция „Земеделие и гори” до 25.03.2008 г., какъв ще е периодът на осигуряване – от 01.09.2007 г. до 25.03.2008 г. или от 01.09.2007 г. до 31.12.2007 г.?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба свързана с общественото осигуряване, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
1. Според императивната разпоредба на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества.
Задължението за осигуряване на лицата по чл.4, ал.3 от КСОвъзниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /НАП/, подадена от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството/чл.1, ал.2 отНООСЛБГРЧ/.
Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 и 5 от КСО / арг. чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧ/. Обстоятелството, че самоосигуряващото се лице е пенсионер и не дължи задължителни осигурителни вноски за ДОО, не изключва задължението му за подаване на декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ за започване, прекратяване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Обстоятелството, че лицето не се е възползвало от предоставената му правна възможност за избор, дадена в чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧи евнасяло месечните авансови вноски по реда на чл.6, ал.7, т.1 от КСО, означава, че това е билаи неговата действителна воля.
Както беше изясненои по-горе, извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на основанието за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Поради това за да се установи дали са налице предпоставките търговецът да декларира прекъсване на дейност,следва да се установи, че същият не е участвал с личен труд в дейността на предприятието, през този период, представил е декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ за прекъсване на дейността в ТД на НАП в установения 7-дневен срок, а ако предприятието му продължава да функционира, да е упълномощил друго лице да го управлява чрез договор за прокурора, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон.
2. Съгласно § 1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Редът за регистрация на земеделските производители е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Регистрацията се извършва в областната дирекция „Земеделие и гори” по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице. Всеки земеделски производител физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, въз основа на вписването се издаварегистрационна карта.
Основанието за осигуряване,според чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧ, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Моментът на придобиване качеството на земеделски производител може да еразличен от момента на реалното започване на дейност като такъв. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски производител. За лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ пред Компетентната териториална дирекция на НАП в 7 дневен срок отзапочване на трудовата дейност.
При прекратяване на дейността си земеделските производители са длъжни в едномесечен срок да подадат заявление до директора на областната дирекция “Земеделие и гори“ за отписване от регистъра и да върнат регистрационните си карти. Независимо от датата, отбелязана в регистъра като крайна дата, до която лицето е имало качество на земеделски производител, относим към общественото осигуряване е моментът на прекратяване на трудовата дейност заявен от лицето по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ. Във всички случаи обаче заявеното прекратяване на трудовата дейност не може да бъде по-късно от датата на отписването от регистъра на земеделските производители.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегоднодо 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция „Земеделие и гори” заверява регистрационна карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година.
Когато регистрирания земеделски производител не е подал декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ за прекратяване на трудовата дейност и регистрационната му карта не бъде заверена за следващата година, губи качеството си на “регистриран земеделски производител“ по смисъла на КСО, считано от 26 март.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »