Прилагане на чл. 215а от ЗКПО

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 215а от ЗКПО

В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ……. от 06.12.2017 г.
Дружество е придобило чрез покупка лек автомобил, за който не е ползван данъчен кредит. Всеки месец се начисляват амортизации. Този автомобил се ползва както за фирмена дейност, така и за лични нужди от управителя.
След допълнително запитване, дружеството уточни, че лицето, което изпълнява длъжността управител е назначено по трудов договор и получава възнаграждение.
Данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура е определена в съотношение 50/50 съгласно чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.
Зададените въпроси са следните:
1. Всички осчетоводени разходи във връзка с ползването на лекия автомобил ли са данъчно признати?
2. Ако не са с тях ще се увеличава ли финансовия резултат за 2017 г.?
3. Необходимо ли е да се попълват пътни листове/пътна книжка и ще бъдат ли изисквани от НАП?
4. В кой случай може да не се попълват такива листове?
5. Какви документи ще бъдат необходими да представим за аргументиране на избора за облагане в съотношение 50:50 или е достатъчно да се цитира чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО?В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
За да попадне дружеството в хипотезата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за облагане на разходи в натура ползвателите на тези разходи следва да са в изброените от закона лица. Това означава, че взаимоотношенията между дружеството и управителя, е необходимо да бъдат уредени чрез трудов договор или чрез договор за управление и контрол или с документ, създаващ правоотношение с лицето за упражняване на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Видно от уточнената фактическа обстановка лицето – управител, е наето по трудово правоотношение. Налице е смесено използване на собствен на дружеството актив /превозно средство/, т.е. използване за служебни и лични нужди. Направен е избор за прилагане на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
Изборът за прилагане на предложеното с разпоредбата на чл. 215, ал. 2, т. 2 от ЗКПО съотношение 50:50 е право на данъчно задълженото лице. При този избор, обаче е необходимо предприятието да се съобрази с регистрацията по реда на ЗДДС и доколко ще ползва данъчен кредит във връзка с обичайната експлоатация на превозното средство. В тежест на задълженото лице е да доказва разходите, свързани със служебното ползване на превозното средство. Следва да се има предвид обаче, че ако за целите на ЗДДС се води документация за точното отчитане на тези разходи, няма как да се твърди, че не разполага с документи за целите на ЗКПО, като очевидно е избран методът чрез точно измерване. В този случай данъчната основа за облагане с данък върху разходите следва да бъде определена по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, б. „а” или б. „б” от ЗКПО, като на база на документите, съставени за целите на ЗДДС за доказване на служебното ползване, ще може да се направи разпределение на разходите между служебно и лично ползване за целите на облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО. Основание за това третиране е, че съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО „разходи в натура” е частта от разходите, съответстваща на личното ползване. Това е водещото правило и ако от наличната документация, водена за целите на ЗДДС, може да се установи размерът на разходите за лично ползване, то именно този размер на разходите следва да представлява данъчната основа за определяне на данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
При ползване на съотношение между километри и часове е необходимо да има документи отчитащи детайлно изминати километри или брой часове за лично и служебно ползване. Всички експлоатационни разходи /както за служебно, така и за лично ползване/, освен с фактура за придобиване на горивото, следва да се документират и чрез издаване на вътрешен за предприятието документ. Този документ може да пътен лист, пътна книжка, разпечатка от джи-пи-ес система или наименуван по друг начин вътрешен документ, чрез който да се установи размерът на разходите за лично и служебно ползване на база изминати километри или часове.
При използване на съотношение 50/50 разходите не могат да се документират само с вътрешни документи, а са необходими външни първични счетоводни документи. Това са първичен счетоводен документ отразяващ вярност и вид на разходите и фискален/системен бон по регламент на чл. 10, ал. 1, ал. 4, ал. 6 от ЗКПО. Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от закона.
В случай че дружеството избере разходите в натура, свързани с предоставените за лично ползване превозни средства, да се обложат с данък върху разходите, независимо от това как е формирана данъчната основа, то окончателният данък и разходът са признати за данъчни цели. По аргумент на чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.

Оценете статията

Вашият коментар