Прилагане на чл. 23, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 24-35-14
Дата: 21.08.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 23, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 2.

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 23, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № 24-35-14 от 11.07.2018 г., са описани следните казуси:

1. Подадена е годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. на 27.04.2018 г., в която е декларирано облекчение. Към датата на подаване, задълженото лице има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (глоба в размер на 20 лв.). Издадено е съобщение по чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за подаване на годишна данъчна декларация с данни без право на данъчно облекчение. На 05.05.2018 г. глобата е заплатена в офис на НАП и е подадена коригираща декларация на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ с ползване на облекчението.
2. Към датата на първоначално подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирано облекчение, лицето има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Декларацията е записана като некоректна и на лицето е връчено съобщение по чл. 103 от ДОПК. Лицето подава коригираща декларация до 30.04.2018 г. без да ползва облекчението. На 10.05.2018 г. внася дължимите задължения и подава коригираща декларация, на основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, в която ползва данъчното облекчение.
3. Към датата на първоначално подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е ползвано данъчно облекчение, лицето няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Впоследствие се констатира грешно попълнена справка за окончателния размер на осигурителния доход. Към датата на съобщението по чл. 103 от ДОПК лицето вече има налични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

Във връзка с така описаните казуси са поставени следните въпроси:
1. В първия случай има ли лицето право да подава декларация на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, имайки предвид че с втората годишна данъчна декларация не се коригират никакви данни? Следва ли по реда на ДОПК след издадено съобщение по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, по което не е подадена коректна коригираща годишна данъчна декларация в срока – в случая без ползване на облекчение, да бъде издаден АУЗД и начислен данък?
2. Във втория случай има ли лицето право да подава декларация на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, в която корекцията е само в частта на ползване на данъчно облекчение?
3. В третия случай следва ли да се признае данъчното облекчение, ако към датата на съобщението и на коригиращата годишна данъчна декларация лицето има задължения, имайки предвид, че към датата на подаване на първата годишна данъчна декларация е нямало такива? Следва ли да се признае облекчението, ако към датата на съобщението лицето има задължения, а към датата на коригиращата годишна данъчна декларация вече ги е заплатило?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2017 г.) данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация. С въвеждането на това изискване законодателят изрично е определил да не са налице задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато с нея се ползва някое от предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения.
При извършването на корекции във вече подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ се прилага редът за корекции по чл. 103 и 104 от ДОПК. Освен това корекции могат да бъдат направени и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ. На това основание при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след законово установения срок данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
В първия казус лицето неправилно е определило размера на дължимия данък, прилагайки данъчно облекчение, без да е отговаряло на условието по чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ? или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК. В конкретния казус преди да е изтекъл 14-дневния срок от получаването на съобщението лицето подава нова декларация, но не на основание чл. 103, ал. 2 от ДОПК, а на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, като към датата на подаване на новата декларация няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Въпреки това, доколкото несъответствието, установено от органите по приходите в първоначално подадената декларация, е отстранено от лицето в посочения от закона срок, считам, че няма необходимост от издаването на АУЗД.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ може да се прилага както когато данъкът се коригира в посока увеличение, така и когато корекцията е в посока намаление, каквито най-често са случаите при прилагане на данъчните облекчения, регламентирани в глава четвърта от същия закон. В този смисъл лицето по втория казус има право да подаде декларация, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ и да коригира основата и определените задължения в предходната декларация, независимо че тази корекция се дължи на прилаганото данъчно облекчение.
По отношение на лицето в третия казус е необходимо да се установи дали към датата на подаване на коригиращата годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по реда на чл. 103, ал. 2 от ДОПК има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Наличието на задължения към датата на съобщението по чл. 103 от ДОПК е обстоятелство, което няма отношение към прилагането на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ.
При всички случаи следва да се има предвид, че независимо от причината за подаване на коригиращата декларация, същата изцяло заменя подадената преди това годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която остава без правна стойност и съответно не поражда права и задължения за нейния подател. В случай че към датата на подаване на новата декларация данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и при наличието на останалите законови изисквания, регламентирани в глава четвърта от ЗДДФЛ, те ще имат право да ползват съответното данъчно облекчение. Независимо от обстоятелствата, при които се извършва корекцията на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (по реда на чл. 104 от ДОПК – преди изтичането на законоустановения срок за подаването ?; по реда на чл. 103 от ДОПК – по инициатива на орган по приходите или по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ), правата на лицето, възникващи по силата на чл. 23 от същия закон, се запазват.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар