Изх. № ЕП-04-19-738
Дата: 06.03.2020 год.
ЗДДС, чл. 39, т. 1
ОТНОСНО: прилагане на чл. 39, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение на дейността на тъканните банки за стволови клетки
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) e постъпило, с вх. № …, Ваше писмо, препратено от … В писмото е отправена молба за изразяване на становище по компетентност във връзка с постъпило с вх. № … в Комисията по здравеопазването при Четиридесет и четвъртото Народно събрание писмо от …, Председател на Управителния съвет на … (УС на …), което е приложено. В писмото на Председателя на УС на … е отправена молба до Председателя на Комисията по здравеопазването при Четиридесет и четвъртото Народно събрание за съдействие за издаване на тълкувателно решение от страна на директора на НАП във връзка с прилагането на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, в което да съобрази характера на определените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) дейности на тъканните банки за стволови клетки като здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, както и да ги третира по съответния данъчно-правен начин, т.е. да не ги облага с данък върху добавената стойност. В писмото на Председателя на УС на … е посочено, че с Решение № 7779/23.05.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) е възприета тезата на НАП, че характерът на дейността на лечебните заведения от типа тъканни банки, с предмет на дейност „вземане, експертиза, етикетиране, обработка, преработка, съхраняване и предоставяне на стволови клетки“, не е свързана с медицински (здравни) услуги, в следствие на което дейността следва да бъде облагана с данък върху добавената стойност. Счита, че възприемането на тезата на органа по приходите практически означава, че Законът за лечебните заведения (ЗЛЗ) е регламентирал съществуването на вид лечебно заведение, което в основната си дейност не извършва здравни и пряко свързани с тях услуги. Излага аргументи, като се позовава на чл. 3, ал. 4, чл. 28б, ал. 1 и чл. 36а, ал. 2 от ЗЛЗ, че тъканната банка е вид лечебно заведение, което извършва описаните в ЗТОТК (и в индивидуалното си разрешение) дейности със стволови клетки и не се различава от тъканна банка, която извършва дейности с органи и/или тъкани. Счита, че разпоредбите на специфичното здравно законодателство, като ЗТОТК, Медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, утвърден с Наредба № 6 от 5 март 2007 г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, както и становищата на компетентните здравни органи, като Изпълнителната агенция по трансплантация и Столичната регионална здравна инспекция, биват напълно игнорирани от НАП и от ВАС. Изтъква нормативната регламентация с Наредба № 4 от 31 януари 2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение Министерството на здравеопазването финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки на списък от заболявания, като подчертава, че повечето от тях са изключително тежки и при лечението им е от съществено значение използването на стволови клетки като единствен начин на лечение на тези заболявания. Счита, че е налице пряка връзка между събираните и обработвани стволови клетки и евентуална бъдеща терапия на посочените в наредбата заболявания, като събирането и съхраняването на стволови клетки за продължителни периоди от време е единственото условие за провеждането на успешно лечение на такива заболявания.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 5 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията след получаване на становище от министъра на финансите. Тези указания обаче не могат да противоречат на практиката както на Съда на Европейския съюз (СЕС), така и на върховната национална юрисдикция по случаи с идентична фактическа обстановка като разгледаната в съответните съдебни актове.
Преюдициалните заключения на СЕС са задължителни не само за националните юрисдикции, отправили запитването, но и за всички национални юрисдикции на държавите членки на Съюза. На по-силно основание тълкуванията, направени в постановените от СЕС решения, са задължителни и за компетентните административни органи при прилагане на съответните правни норми, предмет на тълкуване, при идентична фактическа обстановка. Несъобразяването с такова тълкуване, по същество, е равнозначно на неправилно прилагане на материалния закон.
С подобна сила по отношение на административните органи, отговорни за прилагане на съответните правни норми, се ползват и решенията на ВАС.
Също така по отношение на зачитането на съдебните решения следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
При наличието на влязло в сила решение на ВАС, като това, цитирано в писмото, по което НАП е страна, е недопустимо изпълнителният директор на НАП или другите органи по приходите на НАП да преразглеждат въпроса, предмет на съдебния спор, или да прилагат по различен на постановеното в решението начин правната уредба, относима към процесния случай.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
(ГАЛЯ ДИМИТРОВА)