Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство 83

ЗДДФЛ: чл. 9 и чл. 29;
КСО: чл. 1; чл. 5, ал. 1; чл. 6, ал. 2 и 14; чл. 10; § 1, ал. 1, т. 3 от ДР;
НЕВДПОВ:чл. 3, ал. 1
ДОПК: чл. 17, ал. 1 и 3; чл. 10, ал. 4; чл. 85;

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ………./04.02.2019 г. относно прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г./ и осигурителното законодателство.
Излагате следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви изкупува картини, изработени от студенти и ги продава, чрез търговския си обект. Картините не се изработват по предварителна поръчка.
Задавате въпросите:
1. Трябва ли студентите – художници да издават документ за получения доход и какъв е той, когато същите не са регистрирани като свободна професия или занаятчии?
2. Трябва ли дружеството да удържа авансов данък от изплатения доход на художниците и следва ли да подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, как да се изчисли авансовия данък и какви документи са нужни за него?
3. Трябва ли дружеството да подава справка по чл. 73 от закона за този вид изплатен доход?
4. По какъв начин дружеството трябва да разплати средствата – дохода с художниците, при условие, че те не са задължени да имат касов апарат или да издават друг документ?
5. Има ли задължение дружеството да удържа и внася ЗОВ върху изплатения доход, самите лица имат ли задължение да внасят осигурителни вноски и следва ли да се регистрират като самоосигуряващи се лица и на какво основание?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
Относно първи и четвърти въпрос :
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
В чл. 10 ал. 1 т. 3 са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на картини: те са нормативно уредени в раздел III, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ, където е определено, че придобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
В т. 10 на пар. 1 на ДР на ЗДДФЛ е посочено, че „Произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В т. 20 от пар. 1 на ДР на ЗДДС е посочено, че „Произведения на изкуството“ са: картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;
Разпоредбите на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“ или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24.
В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Следователно „Г“ ЕООД, като дружество платец на доходи по реда на чл. 29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО е задължено да издава сметка за изплатена сума по образец при изплащане на доходите при покупката на картини. В този случай, както бе посочено по – горе лицата – художници не са задължени да издават документ при получаването на дохода.
При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава е валидна разпоредбата на чл. 45, ал. 6 от закона. Сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5.
В този случай художникът ще следва да издаде документ за продажбата. В случай, че не е задължен да издава фискална касова бележка от фискално устройство ще трябва да издава документ, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ. Видът на документа може да бъде – приходен ордер, квитанция, фактура и др.
Относно втори въпрос :
При условие, че закупувате картини от лица, които не са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, дружеството е данъчно задължено лице да удържа авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Същият се декларира с декларация по реда на чл. 55 от закона.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му /ал. 4 на чл. 43 от ЗДДФЛ/. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
Дължи се авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Относно трети въпрос :
Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец, за изплатените през годината доходи по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски /чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ/.
Относно първи, четвърти и пети въпрос:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО), са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурител“ и „осигурено лице” и са регламентирани кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
На основание чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на ДОО е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която „Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат задължителните условия, които трябва да са налице, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО:
* извършване на трудова дейност;
* внесени или дължими осигурителни вноски;
* наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, задължителните условия и съответстващите им разпоредби от КСО следва да се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването и като основен принцип това е уредено в чл. 10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване изчерпателно е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност на някое основание по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени с наредба, приета на основание чл. 6, ал. 14 от КСО – Наредба за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
В чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения.
С оглед гореизложеното за дружеството ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски само когато изплатеното възнаграждение е за картни изработени от студентите по сключен договор за поръчка между дружеството/възложител и студента/изпълнител или в рамките на трудово правоотношение. В тази хипотеза за художниците изплатеното възнаграждение ще има характер на осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и ще са изпълнени едновременно условията да имат качеството на осигурено лице по чл. 4 от КСО и да извършват трудова дейност, а дружеството ще има задължение да внася осигурителни вноски за тях в качеството си на осигурител.
Правата на задължените лица са определени в чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно т. 5, букви „б” и „в” от посочената разпоредба задължените лица имат право на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, както и на информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход.
От Вашето запитване, относно задълженията на студентите – художници, от които купувате картини, не се установиха основания за ползване на упоменатите в цитираната разпоредба права за Вас като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, тъй като засягат друг правен субект. Писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите (чл. 17, ал. 3 от ДОПК), поради което запитването относно внасянето на осигурителни вноски и прилагането на Наредба Н-18/2006 г. от студентите – художници следва да бъде отправено от името на задълженото лице, както и да съдържа неговите идентифициращи данни.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите (НАП), както и когато това се изисква в нормативен акт.
Предвид изложеното, може да получите отговор относно задължението за внасяне на осигурителни вноски и прилагането на Наредба № Н-18/2006 г. от студентите – художници, след представяне на писмено пълномощно, чрез което да удостоверите представителната си власт или да подадете ново запитване, отправено от името на задълженото лице и съдържащо идентифициращите го данни.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар