Прилагане на данъчни амортизации

Относно: Прилагане на данъчни амортизации
Във връзка с постъпило запитване вх. № …..10.11.2014г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомявам:
В запитването е посочено, че дружеството иска от 01.01. да намали процента на амортизационните норма на някои ДМА, както в счетоводния, така и в данъчния амортизационен план, с цел същите да съответстват на полезния им живот.
Поставени са следните въпроси:
1.Може ли да се намалят процентите на амортизационните норми от 15% на 5% в счетоводния и в данъчния амортизационен план?
2.Може ли да се намали процента само на тези активи от седма данъчна категория, за които се преценява, че имат по-дълъг полезен живот или трябва да се намали процента на всички активи в посочената категория?
3.При положение, че се извърши промяна това следва ли да се декларира в годишната данъчна декларация?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба за 2014г., изразявам следното становище:
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което за да се получи конкретен отговор на поставените в запитването въпроси, същите следва да са относими към прилагането на данъчното законодателство. Отговори на въпроси свързани с прилагането на счетоводното законодателство не са от компетентността на Националната агенция за приходите, поради което агенцията не може да се ангажира със становище относно прилагането счетоводни стандарти и определяне размера на амортизационните норми за счетоводни цели.
Между изискванията на данъчния закон и счетоводните правила не се поставя знак на равенство, когато следва да се определят амортизационните норми за изхабяване на дълготрайните активи.
Съгласно действащото счетоводно законодателство предприятията разработват и прилагат собствена амортизационна политика, базирана на специфичните условия на дейността на предприятието и прилагат амортизационни норми, съобразно преценката за предполагаемия срок на годност и начин на изхабяване.
Действащото данъчно законодателство разписва собствени норми и изисквания при определяне на правилата за амортизиране на дълготрайните данъчни активи чрез разпоредбите на Глава десета от част втора на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Данъчният закон борави с понятието “категории“. Ако се разгледат категориите, е видно, че в тях са посочени различни групи активи, които нямат общи белези, различават по вид, не притежават общи характеристики.
Съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от закона при определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в седем категории, а годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават посочените размери. При определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, следва да се изхожда от неговия вид, характеристики и предназначение при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице. Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават описаните в закона максимално допустими размери т.е. амортизацията на даден актив за данъчни цели не може да служи като инструмент за намаляване на финансовия резултат в текущата година, над това което е определено в ЗКПО. В закона не са посочени минимални размери на амортизационни норми, поради което е прието, че същите могат да се определят в по-ниски размери в зависимост от преценката на предприятието като вземе предвид вида, техническите характеристики, възможностите за използване и предназначението на активите при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.
В ЗКПО няма изискване НАП да бъде уведомявана при промяна на данъчните амортизационни норми, която се извършва от предприятията. По отношение на обобщена информация относно данъчните амортизируеми активи на предприятието има изискване за попълване на част VІ – определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, справка 2 – амортизируеми активи от годишната данъчна декларация по чл. 92 от закона. Информацията относно промените в данъчно амортизационните норми е видна в данъчния амортизационен план, съдържанието на който е регламентиран с разпоредбата на чл. 52 от ЗКПО.
Предвид гореизложеното предприятието има право да прави промени в размера на данъчните амортизационни норми в намаление на различни активи в зависимост от възприетата от ръководството му данъчната политика като тази промяна, следва да се извърши считано от 01.01. на всяка календарна година и да се запази през цялата отчетна година.