ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство.
В Дирекция „ОДОП“ – …………..постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-45/05.02.2015 г.,относно прилагане на данъчното и осигурително законодателство.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Новорегистрирана фирма ще извършва строителни услуги в Германия. За командированите лица дружеството ще извади образец А1.
Зададени са следните въпроси:
1. За колко време могат да бъдат командировани работниците в Германия?
2. Необходимо ли е дружеството да има дейност и в България?
3. Какъв е реда за облагане на строително-ремонтните дейности, които ще се извършват в Германия?
4. Необходимо ли е да следи минимума за регистрация по ДДС в Германия, за да се регистрира там?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Първи и втори въпрос: По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004. Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, които се съдържат в Дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004, имат приоритет пред разпоредбите на националното законодателство на съответната държава-членка за това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка:
1.командированото лице трябва да е било подчинено на законодателството на изпращащата държава в областта на социалната сигурност непосредственно преди командироването му;
2.командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;
3.поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;
4.предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;
5.лицето да не е изпратено да замества друго лице.
Относно изпълнението на второто поставено условие, следва да се има предвид, че извършването на част от дейността в изпращащата държава не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава (чл. 14(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращиосъществяваната дейност, част от които са:
-къде се намира седалището и администрацията на работодателя;
-броят на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;
– къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;
-къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;
-реализираният от дружеството оборот на територията на България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;
-икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на изпращащата държава;
-броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава;
-периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка.
Предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава-членка, е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва чрез подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, при наличие на основание, органът по приходите в съответната ТД на НАП издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя).
Повече информация за условията, при които заети лица могат да останат подчинени на българското законодателство при временно извършване на работа в друга държава-членка, можете да намерите на Интернет-страницата на НАП на адрес: http://www.nap.bg
Трети въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Тъй като извършвате доставка на услуга /строително-монтажни работи/ свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение е на територията на държава членка, където е установен недвижимият имот, т.е. в Германия. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Четвърти въпрос: Зададеният от Вас въпрос относно регистрация на дружеството в Германия не е от компетентността на НАП, тъй като е свързано с прилагане на законодателството на друга държава членка, поради което следва да се запознаете с данъчното законодателство в Федерална република Германия.
‘