ЗДДС – чл. 96, ал. 1; чл. 21, ал. 2;
ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1, т. 23; чл. 52, ал. 1, т. 3;
Регламент 883/2004 г., чл. 11 до 16; 1 /а/ и /б/;
Регламент 987/2009 г., чл. 14 /6,8,9/; чл. 16 /1/, чл. 19 /2/
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство при договор за консултантски услуги
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – … постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …/15.08.2017 г., препратено за отговор по компетентност от дирекция ОДОП …
Изложена е следната фактическа обстановка: От 2017 г. лицето е регистрирано като упражняващо свободна професия. През 2017г. е сключен договор за консултантски услуги с юридическо лице, регистрирано в Гибралтар. „Консултантските услуги“ се изразяват в извършване на финансови одити на физически лица в България, в страни членки на Европейския съюз и в трети страни. При извършване на одити в градове, различни от адреса на постоянното пребиваване се заплащат командировъчни в размер на 35 евро на ден.
Поставени са следните въпроси:
1.Подлежи ли лицето на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС при достигане на оборот 50 000 лв.?
2.Къде следва да се извършва осигуряването?
3.Сумите, получени за командировка /35 евро/ облагат ли се с данък по ЗДДФЛ?
4.Сумите по въпрос 3 участват ли при определяне на облагаемия доход по чл.96 от ЗДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и четвърти въпрос:
Относно прилагане на ЗДДС:
Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДС като облагаема доставка се определявсяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В конкретния случай, предмет на доставката е консултантска услуга за фирма от Гибралтар.
Когато предмет на доставката е услуга, във връзка с правилното третиране по ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В този случай от особено значение е изясняване на статута на получателя на съответната услуга, а именно – дали той е данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент 282/2011, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Текста на разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Регламент 282/2011 гласи, че:
Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател по консултантската услуга е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Гибралтар.
В тази хипотеза, при извършването на консултантски услуги за фирма от Гибралтар, за Васняма да възникне задължение за регистрация по чл.96 от ЗДДС, тъй като тази доставка на услуга е с място на изпълнение в трета държава, където е установен получателя по нея. Такава доставка не формира облагаем оборот, тъй като не е с място на изпълнение на територията на страната.
По втори въпрос:
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
В конкретния случай, представената фактическа обстановка в запитването Ви е недостатъчна, за да се определи законодателството, по което трябва да се осигурявате. Посочили сте, че имате регистрация като лице упражняващо свободна професия в България, т.е. имате статут на самостоятелно заето лице в България и във връзка със сключен договор за консултантски услуги с юридическо лице, регистрирано в Гибралтар, ще извършвате финансови одити на физически лица в България и в страни от Европейския съюз и трети страни. Посочили сте още, че одитите се извършват по адрес на лицата, в съответната държава-членка или трета страна.
При така изложената фактическа обстановка изразявам принципно становище по поставения въпрос:
По отношение на дейността Ви на територията на държави-членки на Европейския съюз:
С присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) от 01.01.2007 г. страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на съюза, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/7.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11-16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004, според който лицата, попадащи в приложното му поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава-членка (основание чл. 11(1) от регламента).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял ІІ от Регламент № 883/2004 е:
?определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
?определя се в коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени и разпоредби за определяне на приложимото законодателство спрямо лица, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави–членки.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда полаган на територията на съответните държави. При дефиниране дейността на лицето като дейност на заето или на самостоятелно заето лице се изхожда от осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се полага труда или е налице положение, което се приема за еквивалентно (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Когато става въпрос за лица обичайно осъществяващи дейност като самостоятелно заети в две или повече държави–членки, Регламент № 987/2009 определя, че това са тези които едновременно извършват или редуват една или повече отделни дейности като самостоятелно заети лица в две или повече държави–членки, независимо от естеството на тези дейности, (основание чл. 14(6) от регламента по прилагане).
На основание чл. 13(2)(а) от Регламент № 883/2004 самостоятелно заетите лица, които обичайно работят в две или повече държави–членки са подчинени на законодателството на държавата–членка по пребиваване, ако осъществяват значителна част от дейността си в тази държава.
Според Регламент № 987/2009 „значителна част от дейността“, упражнявана в държава–членка означава, че значителна като количество част от всички дейности се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности (основание чл. 14(8) от регламента по прилагане). В рамките на цялостната оценка дял по–малък от 25 % по отношение на оборотът, работното време, броят на предоставените услуги и/или доходът показва, че в съответната държава–членка не се извършва „значителна част от дейността“ на самостоятелно заетото лице.
Спрямо самостоятелно заето лице, което обичайно работи в две или повече държави–членки, но не извършва „значителна част от дейността” си в държавата–членка по пребиваване се прилага законодателството на държавата–членка, в която е съсредоточена дейността му (основание чл. 13(2)(б) от Регламент № 883/2004).
При определяне на „мястото на съсредоточаване“ на дейността, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се прави цялостна оценка на дейността на това лице, като се вземат предвид най–вече м“