ЗДДС – чл. 96, ал. 1, 2 и 3;
ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1, т. 1;
ЗДДЛФ – чл. 33, чл. 34;
Относно: категоризирането на доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В Дирекция ОДОП – … постъпи писмено запитване с вх. № …/ 24.06.2013 г. В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2007 г. като физически лица сте придобили чрез покупко-продажба парцел в кв. … На 05.05.2010 г. сте получили строително разрешениеза обект пета категория. Построили сте по стопански начин сграда – 516 кв.м., която включва четири апартамента и един офис. Обектът е с удостоверение за въвеждане в експлоатация от 08.04.2013 г.
Поставени са следните въпроси:
1.При условие, че продадете три от апартаментите, това формира ли оборот за регистрация по ЗДДС в рамките на дванадесет последователни месеца?
2.Получените приходи облагат ли се по ЗДДФЛ и по кой член в рамките на календарната година?
Изложената фактическа обстановка в писмото не е достатъчно пълна и няма приложени документи, поради което изразяваме принципно становище:
1. Относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид ал.5 от същата разпоредба, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал.1.
В ал.2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.
В облагаемия оборот по смисъла на чл.96, ал.3 от закона, не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3.
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС,данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието ”независима икономическа дейност” е дадено в ал.2 на чл.3 от закона. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В случай, когато физическо лице инцидентно извърши разпоредителна сделка с недвижимо имущество, а не редовно или по занятие, тази дейност няма да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС. В този случай, сделките ще са извън обхвата на ЗДДС, и само при наличието на такива обстоятелства, няма да възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
Във Вашия случай, Вие ще извършвате нееднократно подобни сделки, поради което се счита, че извършвате независима икономическа дейност и в тази връзка за Вас ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС, ако надвишите облагаем оборот 50000 лв. за12 последователни месеца.
2. По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
На основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), не подлежат на облагане доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
а/ един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;
б/ до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти, независимо отброя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.
Видно от цитираната разпоредба, за целите на данъчния закон, следва да се прави разлика между понятията „недвижим жилищен имот” и „недвижим имот”.
Предвид нормата на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „недвижим жилищен имот” във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.
Понятието „дата на придобиване” няма собствена дефиниция в ЗДДФЛ или в друг данъчен закон. Предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисълът, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
В разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗДДФЛ законодателят е указал, че доходът от продажбата/замяната на „един недвижим жилищен имот” е необлагаем само ако между датата на придобиването на този жилищен имот и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години. Предвид на това, изискването имотът да служи за задоволяване на жилищни нужди трябва да е било изпълнено в рамките на поне три години преди продажбата му. В този смисъл за дата на придобиване на недвижимия жилищен имот следва да се приеме датата на въвеждането му в експлоатация, съобразно действащото законодателство, тъй като от тази дата се счита, че той може да служи за задоволяване на жилищни нужди.
По отношение на втората хипотеза, ако лицето ги е придобило преди издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, на етап „груб строеж”, до датата на продажбата 5 годишния срокследва да е изтекъл, зада попадне доходътв обхвата на необлагаемите.
В случай, че доходите от продажба на недвижимо имущество не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, при формирането на облагаемия доход и на годишната данъчна основа за тези доходи следва да се прилагат разпоредбите на чл. 33 и 34 от ЗДДФЛ. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ). Цената на придобиване на имуществото се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ, като в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване на имота.
С оглед на това, че строителството е извършено по стопански начин, следва да притежавате съответните документи – договори, протоколи и др. счетоводни документи, свързани с извършените от Вас разходи за построяване на имота.
В изпълнение на чл. 50, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, придобитият през годината доход се декларира с подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април на следващата календарна година, до която дата следва да се плати и дължимият данък.
Тъй като в запитването си не уточнявате дали сте съпрузи, следва да имате предвид, че на основание чл. 19 от Семейния кодекс /СК/, съпружеска имуществена общност са вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос и принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното /чл. 19, ал. З от СК/. На това основание доходите от продажба на недвижимо имущество, когато то е съпружеска имуществена общност се разделят поравно между съпрузите, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.