Прилагане на данъчното и осигурително законодателство при изплатен доход на ЧФЛ.

ЗДДФЛ – чл. 4; чл. 5; чл. 8; чл. 37, ал. 1, т. 9; чл. 38, ал. 2; чл. 75 от ЗДДФЛ
Относно: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство при изплатен доход на ЧФЛ.
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в отдел ДОП при дирекция ОДОП – … с вх. № … от 22.11.2016 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната от Вас фактическа обстановка, Вие притежавате българско гражданство по рождение. Освен българско, притежавате и британско гражданство. Имате постоянен адрес в България, но центърът на жизнените Ви интереси е в Англия. Директор и едноличен собственик сте на капитала на … – дружество, регистрирано съгласно законодателството на Великобритания, което дружество е собственик на капитала на … ЕООД с ЕИК по Булстат 203484971. Осигурявате се и плащате данъци съгласно законодателството на Великобритания. Доходът Ви е над 2600 лв.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Трябва ли да внасяте осигуровки по КСО и ЗЗО и какви?
2.Облага ли се този доход с ДОДи къде се дължи /в България или Англия/?
От описаната в запитването фактическа ситуация не може да се направи категоричен извод за вида на дохода, изплатен на физическото лице.
Предвид на това изразявам принципно становище по поставените въпроси:
1.По първи въпрос:
Относно първия въпрос от Вашето запитване по прилагане на осигурителното законодателство, сме препратили писмото по компетентност до ЦУ на НАП – гр. София, Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, откъдето ще получите становище.
2.По втори въпрос:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Дефиниция на понятията „местно физическо лице” и „чуждестранно физическо лице” се съдържа в разпоредбите на чл. 4 и 5 отЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
?което има постоянен адрес в България, или
?което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
?което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
?чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице това лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка, ако лицето е чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България.
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ, възнагражденията по договори за управление и контрол, начислени/изплатени от местни лица, се считат за доходи от източник в България. Изключение от това правило е разписано в нормата на чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ, когато възнагражденията са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната – в тези случаи, възнагражденията по договори за управление и контрол не са от източник в България. На основание чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.
Тъй като сте чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон. На основание на тази разпоредба, доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ако доходите по договора за управление и контрол, изплатени на лицето в конкретния случай, попадат в обхвата на цитираната разпоредба, предприятието – платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за удържания данък.
В случай, че получените доходи са от изплатени/начислени/ дивиденти, то тези доходи изплатени на местни и чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, който в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
Ставката на данъка върху дивидентите е 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). Предприятието – платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието през което е взето решението за разпределяне на дивидент /съгласно чл. 65 от ЗДДФЛ/. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл. 57 от ЗДДФЛ).
Имайте предвид, че задължението за данъци по ЗДДФЛ не е обвързано с обстоятелствата имащи отношение към осигуряването Ви. Без оглед на това, че Вие сте чуждестранно лице и се осигурявате във Великобритания, то дължите данък по предвидения в закона ред за получените доходи от източници в България. Това се отнася както за възнаграждението по договора за управление и контрол, така и за дивидентите, които евентуално ще бъдат разпределени между съдружниците след годишното облагане на дружеството, в случай, че Вие като физическо лице сте съдружник в местното дружество.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Необходимо е да имате предвид, че между България и Великобритания е сключена Спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото. В този смисъл, по отношение облагането на физическо лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на упоменатата Спогодба. При наличие на противоречие разпоредбите на Спогодбата се прилагат с приоритет пред тези на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »