ЗДДС – чл. 87, ал. 1 и 4, чл. 89, чл. 107, т. 2, чл. 110, ал. 2, чл. 111, ал. 1 и 125;
КСО – чл. 5, ал. 1 и 4;
Наредба № 5/2002 г. – чл. 3, ал. 2
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство при наследяване на предприятие на починал едноличен търговец
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………/04.11.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Г.Г. с фирма ЕТ ”…….”, която е регистрирана по ЗДДС, е починал на 08.10.2015 г. Дейността на починалия търговец ще продължи неговата съпруга, но прехвърлянето на предприятието все още не е вписано в Търговския регистър. Във фирмата на наследодателя има назначено едно лице, което е работило до 08.10.2015 г. включително. Трудовият му договор е прекратен служебно от НАП.
Поставени са следните въпроси:
1.Следва ли да се подаде справка-декларация по ЗДДС от името на ЕТ ”………..” за периода от 01.10.2015 г. до 08.10.2015 г. и по какъв начин, след като подаването на справката с УЕП след датата на смъртта не е възможно?
2.Трябва ли да се подадат декларации образец № 1 и 6 за периода от 01.10.2015 г. до 08.10.2015 г. от ЕТ”……….”?
3.От коя дата трябва да се назначи наетото лице в новата фирма, за да няма прекъсване на трудовия стаж?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, отговаряме следното на поставените въпроси:
Относно прилагането на осигурителното законодателство:
При смърт на физическото лице – едноличен търговец се открива наследство, включващо както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятие на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на физическото лице – наследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на Закона за наследството (ЗН).
Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Според чл. 48 от закона, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл. 49, ал. 1 от ЗН е регламентирано, че наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Но приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята на наследниците да приемат наследството (чл. 49, ал. 2 от ЗН).
До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им (чл. 58 от ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е създадена възможност за наследниците, които поемат предприятието на ЕТ, да запазят и неговата фирма. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя си като добавят към фирмата името на новия собственик.
Съгласно чл. 123, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството, неговото предприятие се поема от наследник, който желае да продължи търговската дейност на наследодателя и е извършил недвусмислени действия в тази насока. В този случай работодател на заварените работници и служители се явява новият собственик – наследникът, който поема предприятието. На основание чл. 123, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с наетите лица се запазва.
Правата и задълженията, произтичащи от трудовите правоотношения с работниците и служителите към датата на промяната (датата на смъртта), се прехвърлят на новия работодател (чл. 123, ал. 2 от КТ), но едва след вписване на обстоятелството по прехвърляне на предприятието по чл. 60, ал. 2 от ТЗ в Търговския регистър този факт има действие по отношение на трети лица (аргумент от чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър). Следователно, макар за този междинен период наследникът, поел предприятието на починалия търговец, да се счита за работодател спрямо заварените работници, той може да удостовери това си качество пред администрацията на НАП именно с издаденото му от Агенцията по вписванията удостоверение за вписването в Търговския регистър на извършеното прехвърляне.
С вписаните промени относно регистрираните обстоятелства за едноличния търговец – “приемане на предприятието заедно с фирмата на ЕТ като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на едноличния търговец“ се регистрира и смяната на собственика на предприятието и поемане от същия на задълженията към заварените работници и служители.
Пререгистрацията на трудовите правоотношения с работниците и служителите във фирмата на правоприемника се извършва чрез изпращане на уведомление съгласно приложение № 5 към Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок:
1.десет дни след вписването в търговския регистър или обнародването в “Държавен вестник“ в случаите на промяна по чл. 123, ал. 1 КТ;
2.десет дни след сключване или след прекратяване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия в случаите по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ;
3.десет дни след фактическата промяна на работодателя за случаите извън т. 1 и 2.
Уведомление съгласно приложение № 5 не се изпраща от приемащия работодател, когато при направената промяна съответният идентификатор – ЕИК от Регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца или служебен номер, издаден от НАП, се запазва.
Със смъртта на едноличния търговец поради универсалното правоприемство, задълженията на наследодателя като осигурител спрямо наетите лица преминават към наследника, приел предприятието му като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на ЕТ. Това означава, че всички задължения на праводателя като осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО за работниците и служителите и за други лица, които е бил задължен да осигурява, се прехвърлят на наследника, поел предприятието на едноличния търговец заедно с фирмата му. Изключение правят неговите лични осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, които се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоопремство в партримонума на наследниците. В този смисъл е налице еднаква и непротиворечива практика на ВАС, І отд. (решение № 6741/02.07.2003 г.; решение № 1444/19.02.2004 г.; решение № 10097/03.12.2004 г.).
Предвид гореизложеното, с поемане на предприятието на починалия Ви съпруг задълженията за внасяне на осигурителни вноски и за подаване на декларации по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за завареното наето лице се прехвърлят върху Вас като негов работодател. Безспорно задължителните осигурителни вноски за наетия персонал и данните, които се подават с декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО, за времето след неговата смърт следва да постъпват в данъчно-осигурителната Ви сметка, водена в регистъра на НАП по Вашия идентификационен код (ЕИК на търговец). Относно неподадените декларации образец № 1 и 6 за наетото лице във фирмата, отнасящи се за периода от 01.10.2015 г. до 08.10.2015 г., няма пречка те също да се подадат по новия ЕИК, тъй като приемайки предприятието му Вие сте приели и неговите задължения като осигурител. За да не се получават несъответствия между постъпилите суми и декларираните задължения за осигурителни вноски по съответния ЕИК на търговеца, е необходимо идентификаторът на осигурителя, вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6.
Относно приложението на ЗДДС:
Датата на дерегистрация по ЗДДС на починали физически лица, включително и регистрирани като еднолични търговци е датата на смъртта на физическото лице. Това се извежда от разпоредбата на чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2, изречение първо от ЗДДС.
В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 60а, т.2 от Търговския закон, съгласно която вписването на едноличния търговец от търговския регистър се заличава при смъртта му.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС, данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.
По смисъла на чл.87, ал.4 от ЗДДС, последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.
В чл.111 от ЗДДС са разписани задължения за лицата, във връзка с последния данъчен период, като в ал.3 е указано, че данъкът по чл.111, ал.1 от закона се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.
Действително, липсва нормативна уредба в ЗДДС, която да вменява задължение на наследниците на починалото лице да подават справка-декларация и отчетни регистри за последния данъчен период.
Независимо от това, доколкото е налице задължение за дерегистрирано по ЗДДС лице /независимо от основанието/за подаване на справка-декларация за последния данъчен период, считаме, че наследникът може да подаде същата.