КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 2 и чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и 2;
ЗКПО – чл. 10, чл. 15, чл. 26, т. 11, чл. 33, чл. 204, чл. 216, чл. 217, § 1, т. 5, б. „а” и т. 14 от ДР
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …….. от 12.11.2014 г., копие от което сте изпратили и до ТП на НОИ – ….., Ви уведомяваме за следното:
Запитването отправяте в качеството си на счетоводител, обслужващ търговско дружество „…..” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ …… В същото излагате следната фактическа обстановка:
Дружеството е учредено от двама съдружници, които са вписани като управители, но само единият упражнява дейност в него – притежава необходимата квалификация и полага безвъзмезден личен труд за осъществяване на стопанската му дейност. При регистрация в ТД на НАП само този съдружник е посочен като самоосигуряващо се лице. Другият съдружник не извършва никаква дейност, участвал е единствено при закупуване на фирмен електронен подпис. С нотариално заверено пълномощно е упълномощил първия съдружник да го използва при осъществяване дейността на дружеството.
Вторият съдружник е бил в трудови правоотношения с друг работодател, който поради намаляване обема на работа, е прекратил трудовия му договор.
Във връзка с професионалната Ви дейност по обслужване на дружеството и възникнали казуси, касаещи прилагането на данъчното и осигурително законодателство, поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е вторият съдружник, който не упражнява дейност в дружеството, да се регистрира в Бюрото по труда – ….. и да получава обезщетение за безработица?
2. Ако дружеството е обявено в ликвидация и не осъществява търговска дейност, няма вземания и задължения към партньори и няма налични активи, може ли първият съдружник да прекрати самоосигуряването си през периода на ликвидацията?
3. Възможно ли е дружеството да наеме личния автомобил на единия съдружник под наем, за да му се признаят разходите за гориво и консумативи за поддръжка и ремонт?
4. Ако дружеството наеме под наем недвижим имот – жилище, собственост на съдружник, с цел осигуряване на офис за търговски и представителни цели, ще му се признаят ли за разход консумативите по поддръжка и ремонт?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на данъчното и осигурително законодателство, изразяваме следното становище по запитването:
По първи въпрос:
Въпросът относно правото на съдружник в търговско дружество, който е освободен от работа като нает по трудов договор от друг работодател, да бъде регистриран в Бюрото по труда и да получава парично обезщетение за безработица, е от компетентността на Националния осигурителен институт.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително съдружниците в ООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби е видно, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителлни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето.
Следователно съдружник, който прекъсне или прекрати упражняването на трудова дейност в дружеството, която е основание за осигуряването му, следва да декларира това обстоятелство по описания по-горе ред.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 (от същия закон) се открива производство за ликвидация.
Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори (чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ). Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им (чл. 266, ал. 3 от ТЗ). Възнаграждението на ликвидаторите се определя по реда на чл. 266, ал. 5 от ТЗ. Ликвидаторите изпълняват управленчески функции, които преди започване на ликвидацията са се изпълнявали от управителя на търговското предприятие. На основание чл. 266, ал. 6 от ТЗ ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 от ТЗ).
Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър (чл. 267 от ТЗ). Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията (чл. 268, ал. 1 от ТЗ). Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори (чл. 268, ал. 2 от ТЗ). Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация (чл. 268, ал. 3 от ТЗ). Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството (чл. 273, ал. 1 от ТЗ).
От изложеното следва, че за периода на ликвидацията – от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, въпреки че стопанската му дейност е преустановена, се извършват поредица от действия, за осъществяването на които задължено лице е ликвидаторът на прекратеното дружество.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (в това число за ликвидаторите) се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
По трети и четвърти въпрос:
При уреждането на взаимоотношенията между юридическото лице и физическите лица-собственици данъчният закон поставя изисквания относно признаването за данъчни цели на счетоводни разходи, като указва, че същите следва да са възмездни, в рамките на пазарните нива на цените за съответните услуги /наем/, документално обосновани и свързани с предмета на дейност на дружеството.
С нормите на ЗКПО са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане. Данъчното третиране на сделки между свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. Следователно за данъчни цели сделките за услугите по предоставяне под наем на активи между свързани лица, следва да бъдат третирани по пазарни цени. В § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО е определено, че „“пазарна цена““ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и това е „сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани”. Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани с наредба /Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите/. При определяне на пазарните цени за целите на ЗКПО данъчнозадължените лица стриктно следва да се придържат към използване на някой от изброените методи за определяне на пазарни цени. Дружеството трябва да избере подходящ метод за определяне на пазарни цени, съобразно конкретните характеристики на осъществяваната от свързаните лица дейност, и в съответствие с определените в наредбата методи или комбинация от тях, с оглед каз“