Изх. № М- 24-36-98
Дата: 15.01.2016 год.
ЗКПО, чл. 87а;
ЗКПО, чл. 152, т. 1;
ЗКПО, чл. 153, ал. 1;
ЗДДС, чл. 94, ал. 1;
ППЗДДС, § 1, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 1,
буква „г“ от ДР на ППЗДДС
Относно: прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при преместване на седалището на европейско дружество от Република България в друга държава членка на Европейския съюз
Внае постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № М-24-36-98/23.11.2015 г. и № М-24-36-102/24.11.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Акционерно дружество е преобразувано в европейско дружество (ЕД) по реда на чл. 2, ал. 4 от Регламент /ЕО/ № 2157/2001 на Съвета от 08.10.2001 г. След проведено Общо събрание на акционерите е взето решение за преместване на седалището на дружеството от гр. Варна в гр. Лондон – Великобритания. Дружеството притежава недвижим имот – сграда, нематериални активи, автомобили и други движимости, с които извършва стопанската си дейност на територията на България. Посочено е, че след преместване на седалището дружеството ще продължи дейността си без промяна – в същия обем, характер и наети лица на територията на България. Планирано е това да се извърши считано от 01.01.2016 г.
Към запитването е приложен отговор от Агенция по вписванията (АВ), съгласно който след получаване на уведомление по чл. 8, ал. 11 от Регламента за извършено вписване в регистъра по новото седалище на дружеството, се извършва заличаване на вписването в търговския регистър (ТР) на АВ. Посочено е, че заличаването на вписването означава заличаване на дружеството в ТР към АВ.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли на облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дейността като място на стопанска дейност (МСД) в страната през 2016 г. и следва ли да се подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО?
2. МСД ще попада ли в изискванията на чл. 87а за авансови вноски и при определянето им приложими ли са правилата на чл. 86 и чл. 87 от ЗКПО?
3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с преобразуване на търговско дружество по глава 16 от Търговския закон (ТЗ)?
4. Как следва да бъдат третирани активите, налични към датата на заличаването в ТР? Следва ли да бъдат обложени и по каква оценка, ако е налице правоприемство между заличеното дружество и МСД в България и в случай, че няма правоприемство? Необходимо ли е изготвянето на описи на наличните активи, тяхната оценка и ако трябва да се изготвя такъв опис, на кого се предоставя и в какви срокове?
5. Следва ли да се счита, че към датата, на която се извършва заличаване на ЕИК в АВ, възниква основание за задължителна дерегистрация по Глава десета от ЗДДС?
6. Как следва да бъде третирана от гледна точка на ЗДДС дейността на дружеството на територията на страната – като МСД или по друг начин и какви действия следва да бъдат извършени от дружеството във връзка с регистрацията по ЗДДС?
7. Ако се приеме, че заличаването на дружеството от ТР е основание за задължителна дерегистрация, налице ли е право на приспадане на данъчен кредит при регистрация на дружеството за дейността му на територията на страната за наличните активи, обложени при дерегистрацията?
8. Какви действия следва да се предприемат във връзка с трудовите и осигурителни отношения с наетите лица, които продължават същата трудова дейност както и преди смяна на седалището? Следва ли да се подаде приложение № 5 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ)?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
1.По въпросите, свързани с прилагането на ЗКПО:
От гореизложеното е видно, че преместването на седалището на дружеството няма за цел прекратяване или учредяване на ново юридическо лице от една държава членка (България) в друга държава членка на ЕС (Великобритания), а само преместване на седалището и адреса на управление на „.. Холдинг“ ЕД. Дейността на дружеството ще продължи да се извършва от МСД на територията на нашата страна.
Изложената хипотеза попада в обхвата на чл. 152, т. 1 от ЗКПО.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели при преместване на седалище на ЕД при условията на чл. 152, т. 1 от същия закон:
– действията извършени от ЕД за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от МСД;
– ЕД не подлежи на облагане с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на преместване на седалището;
– МСД се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от ЕД в годината на операцията, се смята за извършена от МСД;
– МСД има право да пренася формираните от ЕД непренесени данъчни загуби по общия ред, предвиден в ЗКПО.
Относно данъчното облагане на МСД са приложими разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи облагането на местните юридически лица с корпоративен данък. Това произтича от чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 2 от ЗКПО, които третират чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност на територията на страната чрез МСД, като данъчно задължени лица по реда на ЗКПО. Те подлежат на облагане с данъци по реда на ЗКПО за печалбите, реализирани чрез МСД в Република България, или от разпореждане с имущество на такова МСД, както и за доходис източник в Република България.
Следователно при преместване на седалището на ЕД от страната в друга държава членка на Европейския съюз:
– за годината на преместване на седалището на ЕД в друга държава членка МСД следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, в която да включи и резултата от дейността на ЕД, реализиран за периода от началото на годината до датата на преместване на седалището;
– МСД попада в обхвата на чл. 87а от ЗКПО и следва да декларира вида и размера на авансовите вноски, които ще прави през 2016 г.
– МСД следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за резултата от дейността си, който ще реализира за 2016 г.
2.По въпросите, свързани с прилагането на ЗДДС:
По смисъла на чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 преместването на седалището на Европейско акционерно дружество (SE) според устройствения му акт в друга държава членка няма за резултат прекратяването на SE или създаването на ново юридическо лице.
Доколкото „.. Холдинг“ ЕД, което е регистрирано по ЗДДС лице, ще продължи да извършва независима икономическа дейност на територията на страната чрез постоянен обект и след преместването на неговото седалище от България във Великобритания, при условие, че не е налице основание за дерегистрация по Глава десета от ЗДДС, регистрацията на дружеството по ЗДДС не следва да бъде прекратена, съответно извършена нова регистрация по ЗДДС, тъй като постоянният обект не е юридическо лице, отделно от дружеството, към което принадлежи.
След преместване на седалището на „.. Холдинг“ ЕД във Великобритания и след заличаване на вписването в търговския регистър на АВ, ако като чуждестранно юридическо лице, което осъществява стопанска дейност на територията на страната, същото не подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ, идентификационен номер за целите на ДДС следва да бъде служебният номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК , пред който е поставен знакът „BG“ съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, на основание § 1, ал. 1, т. 4, във връзка с т. 1, б. „г“,от ДР на ППЗДДС.
След изясняване на въпроса дали чуждестранното юридическо лице, което осъществява стопанска дейност на територията на страната, подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ и независимо дали лицето ще подлежи на вписване в регистъра, същото следва незабавно да подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс заявление по образец (Приложение № 1 към чл. 74, ал. 1 от ППЗДДС) за промяна на данните в регистрацията по ЗДДС. Датата на промяна на данните в регистрацията по ЗДДС на „.. Холдинг“ ЕД следва да е датата на заличаване на вписването в търговския регистър.
В този смисъл чуждестранното юридическо лице – европейско дружество, което осъществява стопанска дейност на територията на страната, и за което не са налице основанията за дерегистрация по Глава десета от ЗДДС, следва да е регистрирано по реда на ЗДДС лице и след датата на заличаване на регистрацията в ТР на АВ, независимо че идентификационният номер за целите на ДДС, определен съгласно § 1, ал. 1, т. 1, б. „б“ или б. „г“ от ДР на ППЗДДС, може да бъде различен.
3. По въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
В писмото Ви е посочено, че след преместването на седалището на дружеството от гр. Варна в гр. Лондон, дейността на дружеството ще се извършва със същите лица, наети на територията на Република България. По възникналите въпроси относно прилагане КТ, при посочената фактическа обстановка, съгласно чл. 399 от същия кодекс, считам, че са от компетентността на Изпълнителна агенция „“Главна инспекция по труда““. В чл. 10 на КТ изчерпателно са посочени правоотношенията, които попадат в приложното поле на закона. В този аспект, ако заварените трудови правоотношения се запазят, работодателят следва да изпрати уведомление съгласно приложение № 5 към Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В посочената в писмото Ви фактическа обстановка лицата не пресичат границите на държави членки на ЕС, но предприятието работодател е установено на територията на държава членка (Великобритания), различна от държавата, в която ще се полага труда (България). При условие, че българските граждани са наети от Европейско дружество със седалище гр. Лондон, независимо, че полагат труда си в България, е налице трансгранична ситуация и лицата попадат в персоналния обхват на Регламент 883/2004. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Важно е да се подчертае, че в хипотезата на тази разпоредба от Регламент № 883/2004, когато лицата полагат труд само в една държава членка (България), не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство (НАП) и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1). Работодателят със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е приложимо спрямо наетите лица, изпълнява всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото на дейност се намира в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21 (1) от Регламент 987/2004). Необходимо е да се отбележи, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/