Изх. № M-24-33-34
Дата:04.04.2014 год.
НК, чл. 81, ал. 3;
ЗАНН, чл. 11;
ЗАНН, чл. 34;
ЗАНН, чл. 82.
ОТНОСНО: действия в хода на административнонаказателното производство по повод режима на погасителната давност по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания
Във връзка с Ваше писмо с горния изходящ номер, препратено в ЦУ на НАП от ……………. и заведено с вх. № М-24-33-34/28.03.2014 г., изразявам следното становище:
Поставен е въпрос какви действия следва да бъдат предприети в хода на административнонаказателното производство, с оглед приложение на института на погасителната давност по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс /НК/, във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в случаите, в които има издаден акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, но същият не е връчен на лицето и в този смисъл каква е давността за наказателно преследване на установените административни нарушения, с оглед наличието на противоречива съдебна практика по идентични казуси.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Института на абсолютната погасителна давност няма изчерпателна уредба в чл. 82 от ЗАНН, където е регламентирана давността за изпълнение на вече наложено наказание, но не е предвидена погасителна давност за наказателно преследване, т.е. в ЗАНН липсва уредба на абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение. Освен в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН, уредба на давността е налице и в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, която се отнася до административнонаказателното производство в частта, която се развива пред админстративнонаказващия орган.
От изложеното се налага обоснован извод, че поради липса на уредба на давността за наказателно преследване в ЗАНН и по силата на препращащата норма на чл. 11 от същия закон, следва да се прилагат разпоредбите за давността в НК. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /действаща към настоящия момент/, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички случаи, различни от посочените в предходните точки на същата алинея. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От посоченото следва, че давността за наложени глоби и имуществени санкции е 3 години, а абсолютната е 4 години и половина /считано от 06.04.2010 г./. За глоби и имуществени санкции, за които има издаден АУАН преди редакцията от 06.04.2010 г., следва да се прилагат следните срокове регламентирани в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК – 2 години за всички случаи, различни от посочените в предходните точки на същата алинея и 3 години абсолютна погасителна давност.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘