ЗДДФЛ – чл. 29; чл. 45; чл. 65; § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното законодателство при прехвърляне на права върху марка
В отговор на направено от Вас запитване, постъпило вДирекция ОДОП Пловдив с вх. № …/19.09.2016 г., изразяваме следното становище:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е регистрирало марка съгласно Закона за марките и географските означения, за което е извършило разходи за заплащане на необходимите такси в размер на … лв. Впоследствие сключва договор с юридическо лице за прехвърляне на всички свои права еднократно и неоттегляемо върху регистрираната марка срещу сумата от … лв.
Въпрос 1
Какъв е видът на дохода, реализиран от физическото лице от гледна точка режима на облагане по ЗДДФЛ?
Въпрос 2
В какъв размер следва да е авансовият данък, който юридическото лице – платец на дохода следва да удържи и внесе съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ/. Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ.
На основание чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл.11, ал.1, т.1 и т.2 от с.з. доходът се смята за придобит на датата на плащането /при плащане в брой/ или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода /при без налично плащане/.
Предвид гореизложеното и това, че в запитването липсва информация за съдържанието на договора, сключен с юридическото лице, както и това дали последното еместно или чуждестранно юридическо лице на България, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Предвид описаната фактическа обстановка, ако приемем, че сте местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, доходите от продажба на търговска марка попадат в обхвата на доходи от друга стопанска дейност по Раздел ІІІ /чл.29, т.2, б. „б“ – чл.30/ от ЗДДФЛ.
Според чл.29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
т.2, б/ – с 40 % за авторски и лицензионни възнаграждения;
Преценката за вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ. Ако физическо лице е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобитият доход са указани в разпоредбата на чл. 29, т. 2, б. „б” от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.
Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения”, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ). По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
По втори въпрос:
В общия случай съгласно нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ,когато платец на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца при изплащането му.
На основание чл. 45, ал. 4 от посочения закон предприятието, платец на доходи по чл. 29, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Съгласно ал. 8 и ал. 9 от чл. 45 служебните бележки по ал. 4 се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година. Образците по ал. 4 се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
Съгласно чл. 65, ал. 12 и ал. 13 от ЗДДФЛ данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък, освен когато лицето придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ,предприятията – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 на чл. 43 от ЗДДФЛ, според която ал. 4 не се прилага в случаите, в които лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В ал. 6 на чл. 43 изрично е указано, че когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
Когато самоосигуряващо се лице придобие доход от стопанска дейност по чл. 29, то дължи авансов данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които като самоосигуряващо се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през които е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се изчислява, като получената разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Предвид гореизложеното, платецът на дохода, на който получател е самоосигуряващо се лице, не следва да удържа и внася авансово данък, както и да издава служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Самоосигуряващото се лице е задълженото лице, което следва авансово да внесе данъка в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок лицето следва да подаде и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от закона (образец 4001). Декларацията сеподава в ТД на НАП по постоянния адрес на самоосигуряващото се лице, като дължимият авансов данък се внася в държавния бюджет по сметка на същата ТД на НАП (чл. 57 и чл. 68, ал.1 от ЗДДФЛ).Лицето следва да декларира пред платеца с декларация в свободен текст, че е самоосигуряващо се лице, като за удостоверяване на изплатения му доход съгласно чл. 9, ал. 2 от с. з.следва да издаде на платеца документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Годишно тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в Приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност“.
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.