прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане съгласно СИДДО, ЗДДФЛ и ЗКПО при подаване на годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и по чл. 92 от ЗКПО

Изх. № 20-00-219
Дата: 02.12.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗКПО, чл. 92;
СИДДО
ОТНОСНО: прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане съгласно СИДДО, ЗДДФЛ и ЗКПО при подаване на годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и по чл. 92 от ЗКПО

С оглед на правилното установяване на дължимите данъци при деклариране на доходи от източник в чужбина и прилагането на методите за избягване на двойното данъчно облагане, в декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ и чл. 92 от ЗКПО, е необходимо да се спазва следното:
1.Не подлежи на възстановяване от страна на органите по приходите данък, който не е внесен в Република България, но независимо от това е посочен в подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Обръщаме Ви внимание, че навсякъде в Част III от приложенията към декларацията, включително в Приложения № 1а, № 3а и № 4а на образец 2001а, се посочва данъкът, който е удържан и/или внесен през течение на годината по реда на чл. 65-68 от ЗДДФЛ, т.е. внесен е или подлежи на внасяне в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП. На тези редове не може да се посочва данък, който е внесен в чужбина. Внесеният в чужбина данък е определен съгласно приложимите норми на съответното чуждо законодателство и не представлява авансово внесен данък по реда на ЗДДФЛ. Този данък не подлежи на приспадане от данъците върху общата годишна данъчна основа или върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност по реда на чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ. Съответно такъв данък може да се приспада в подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само като данъчен кредит, когато това е предвидено в приложимата СИДДО или по реда на чл. 76 от закона. Единственото изключение от горното правило е при възстановяване на данък съгласно чл. 78 и чл. 79 от ЗДДФЛ, т.е. на данък, удържан в Кралство Белгия, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, върху доходи от спестявания (лихви).
2. Аналогично на посоченото по-горе, данък, внесен в чужбина от български или чуждестранни юридически лица, задължени да подават декларации по чл. 92 от ЗКПО, не представлява авансов данък по смисъла на този закон и не подлежи на приспадане по реда на чл. 93 от ЗКПО от дължимия корпоративен данък за съответната година. Подобен данък може да бъде приспадан като данъчен кредит, ако такъв метод е предвиден в приложима СИДДО или по реда на чл. 14 от ЗКПО. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че по реда на чл. 14 от ЗКПО е възможно да претендират за данъчен кредит и чуждестранни лица, осъществяващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност. До признаването на подобен кредит може да се стигне на основание текстовете за недискриминация в действащите в Република България СИДДО.
3.Авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се определя, удържа и внася от работодателя. Когато лицето, посочено в Приложение 1а, изплатило дохода, не може да бъде квалифицирано като работодател съгласно т. 27 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ, не е възможно да говорим и за авансов данък по смисъла на този закон. Лица, които не могат да бъдат работодатели по смисъла на ЗДДФЛ, са всички чуждестранни лица, освен в случаите, в които те осъществяват дейност чрез място на стопанска дейност или определена база в България или са регистрирали търговско представителство в нашата страна. В тезислучаи, т.е. при наличие на място на стопанска дейност, определена база или търговско представителство, съответните чуждестранни лица ще бъдат вписани в регистъра на НАП по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, съответно този факт е възможно много лесно да се установи от органите по приходите.
4.Данъкът, удържан авансово от платец на дохода по реда на чл. 65-66 от ЗДДФЛ, се удостоверява по принцип със служебна бележка по чл. 45 от закона, издадена съответно от: работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ; предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ или от самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Издаването на образците по чл. 45, ал. 1, 2 и 4 е обвързано със задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения, друга стопанска дейност или от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, в съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ, т.е. формулярите не се издават от лица, които нямат задължението да удържат авансов данък върху изброените видове доход.
5.В текстовете, предвиждащи прилагането на методи съгласно действащите в България СИДДО, се съдържа ограничение, че тези методи се прилагат само ако съответният доход подлежи на облагане съгласно разпоредбите на съответната спогодба в държавата на източника. Извън тези случаи, т.е. когато данъчното облагане се извършва в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В тези случаи лицето подлежи на данъчно облагане съгласно разпоредбите на българското вътрешно законодателство, като то може да се обърне към държавата, от която произхожда дохода, с искане за възстановяване на недължимо събрания данък. За да се избегне некоректното прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане, във връзка с посоченото до тук, следва да имате предвид, че съгласно Модела за СИДДО на ОИСР, а съответно и в сключените от Република България СИДДО, се срещат обичайно следните два израза, които определят правомощията на държавите да облагат конкретен доход: „се облага само“ и „може да се облага“.
Когато е посочено, че даден доход „се облага само“ в едната договаряща държава, това означава, че в другата договаряща държава този доход следва да бъде освободен от данъчно облагане. В тази връзка, ако в текстовете на конкретна спогодба е използван този или подобен изказ и правомощията да облага даден доход са предоставени изцяло на България, съответното задължено лице няма основания да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане, независимо от факта, че в другата държава, в случая в нарушение на разпоредбите на приложимата СИДДО, е внесен данък.
Когато е използван израза „може да се облага“ по отношение на определен доход, това означава, че и двете държави облагат с данък този доход по следния начин: държавата на източника на дохода облага посочения доход със съответния данък, предвиден във вътрешното й законодателство (като се съобразява и с разпоредбите на конкретната СИДДО), а държавата на местното лице – бенефициент на дохода облага същия доход и едновременно с това прилагапредвидения в СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Примери за прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане и за грешки при деклариране на доходи от източник в чужбина.
Пример 1
Деклараторът е реализирал доходи по трудово правоотношение по сключен договор с работодател, който е местно лице на Ирландия, за труд положен в тази държава. Данъчната основа съгласно ЗДДФЛ за този доход е в размер на 12 600 лева. В Ирландия е внесен данък, чиято левова равностойност е 2 686 лева. Освен това, деклараторът е реализирал доходи по трудово правоотношение с български работодател за труд положен в България, като данъчната основа за този доход съгласно ЗДДФЛ е в размер на 9 120 лева. Българският работодател е удържал и внесъл данък в България в размер на 912 лева.
Деклараторът е реализирал също така доходи от наем от България, данъчната основа за които съгласно ЗДДФЛ е в размер на 4 800 лева. За тези доходи е удържан и внесен авансов данък в размер на 480 лева.
В случая, лицето следва да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, образец 2001а. Попълват се Приложения № 1, 1а и 4 от декларацията. Данъкът, внесен за доходите от България по трудово правоотношение с български работодател и данъкът за доходите от наем в България представляват авансово внесени данъци по ЗДДФЛ и се посочват в Част III на Приложения № 1 и № 4. Данъкът, внесен в Ирландия е определен и внесен по ред предвиден в законодателството на тази държава и е постъпил в нейния бюджет. В тази връзка той, естествено, не е авансово удържан/внесен данък по реда на ЗДДФЛ и не следва да се посочва в Част III на Приложение № 1а. В случай че този данък все пак е посочен там, то това е типичен пример за допусната грешка в подадената декларация.
Доколкото работодател на декларатора в Ирландия е местно за тази държава лице и трудът е положен на нейна територия, тя има право да облага доходите реализирани от декларатора от този източник по силата на чл. 15 от действащата СИДДО между нашите държави. Това е така, защото в чл. 15, ал. 1 е посочено, че ако трудът се полага на територията на Ирландия, реализираното възнаграждение „може да се облага“ там. Изключение от това правило се съдържа в чл. 15, ал. 2, където е предвидено, че доходите по трудово правоотношение не се облагат в държавата, в която е положен труда, а се облагат само в държавата на местното лице – получател на тези доходи, когато са налице едновременно (кумулативно) трите хипотези, визирани в алинея 2 на посочената разпоредба, а именно:а) получателят на възнаграждението не пребивава повече от 183 дни, в държавата (в нашия случай Ирландия), в която полага труда; б) възнаграждението му не е изплатено от работодател, който е местно лице ( в случая на Ирландия) на държавата, в която се полага труда; и в) това възнаграждение не се изплаща за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателятима в държавата, в която се полага труда (т.е. в Ирландия). Ако само едно от посочените изисквания не е налице, се прилага алинея 1 на чл. 15, а не посочената алинея 2 на същата разпоредба от СИДДО
Приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане, съгласно чл. 23, ал. 1, във връзка с ал. 4 от Спогодбата, е метода „освобождаване с прогресия“. При този метод, след попълване на Справка № 1 на Приложение № 9, на ред 6.7 в колона 4 на Таблица № 6 от Част V на декларацията и на ред 7 от Част IV от декларацията, размерът на общата годишна данъчна основа на ред 8 от Част IV от декларацията ще бъде 13 920 лева, а дължимият данък на ред 9 ще е съответно 1 392 лева. Внесеният авансово данък е в същия размер (912 + 480 = 1392 лева) и съответно дължимият данък за довнасяне ще бъде в размер на нула лева.
При условие че неправилно като авансов данък в Част III на Приложение 1а беше посочена сумата, внесена в Ирландия, чиято левова равностойност е в размер на 2 686 лева, тази сума щеше да се появи като надвнесен данък на ред 16 от Част IV от декларацията.
Пример 2
Да разгледаме случай аналогичен на предходния, при който обаче доходът от източник в чужбина е доход по трудово правоотношение от Русия. Всички останали данни, включително и относно размера на данъчните основи за доходите посочени в Приложения 1, 1а и 4, както и относно внесените в България и в чужбина данъци, остават непроменени.
Приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно чл. 23 от СИДДО между България и Руската федерация е методът на „обикновения данъчен кредит“. При прилагането на този метод следва да се попълнят (освен съответното приложение за отделните видове доходи, което в случая е Приложение № 1а),също така Таблица 2.1 на Приложение № 9 и ред 10 на Част IV от декларацията. В конкретния случай, на ред 10 на Част IV следва да се посочи сума на признатия данъчен кредит в размер на 1 260 лева. За разлика от дадения по-горе пример за Ир“

Оценете статията

Вашият коментар