прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. № 20-00-223/08.05. 2015 г.
ЗКПО – чл. 195, ал. 12, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-223/…2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„Ч Б“ АД изплаща доходи от авторски и лицензионни възнаграждения на Чипита СА, което е свързано гръцко дружество, притежаващо 100% от капитала на „Ч Б“ АД. Участието на гръцкото дружество не е пряко, а посредством други 3 дружества, местни лица на Република Кипър.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпросът:
Могат ли да се считат за свързани лица „Ч Б“ АС и Чипита СА във връзка с прилагането на преференцията начл. 195, ал. 7 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Авторските и лицензионни възнаграждения, начислени от местни юридически лица, в полза на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Р. България са доход от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 6, т. 3 от ЗКПО (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) с данък при източника не се облагат доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения при условията на ал. 7-12. Посочените разпоредби на ЗКПО въвеждат изискванията на Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 03.06.2003 г. относно общностната система на данъчно облагане на плащания за лихви и роялти между свързани дружестваот различни държави-членки.
Условията за освобождаване не са нови и различни от тези, предвидени в действащата до 31.12.2014 г. норма на чл. 200а от ЗКПО (отм. ДВ бр. 105 от 2014г., в сила от 01.01.2015 г.), който предвиждаше облагането на тези доходи с намалена ставка от 5 на сто.
Условията, постановени в ал. 7 на чл. 195 са по отношение на притежателя и платеца на дохода:
– т. 1. притежател надохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или място на стопанска дейност в държава – членка на ЕС, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на ЕС;
– т. 2. местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Р. България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
Платецът на лихвите или авторските и лицензионни възнаграждения, трябва да е свързано лице с притежателя им. Условията, при които се счита, че лицата (платец и получател) са „свързани”, са посочени в ал. 12, т. 2 на чл. 195, като следва да е доказано наличието на поне една от трите хипотези (условията са алтернативни) към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.
В чл. 3 от Директива 2003/49/ЕО са дадени определения за дружество, свързано дружество и място на стопанска дейност. Съгласно чл. 3, буква „б“ на Директивата, едно дружество е „свързано дружество“ на второ дружество, ако са налице следните условия:
i)първото дружество има пряко минимално участие в размер на 25% в капитала на второто дружество, или
ii)второто дружество има пряко минимално участие в размер на 25% в капитала на първото дружество, или
iii)третото дружество има пряко минимално участие в размер на 25% в капитала и на първото, и на второто дружество.
Участията могат да включват само дружества, установени на територията на Общността. Държавите-членки обаче имат възможност да заместят критерия за минимално участие в капитала с този за минимално участие с право на глас.
Видно от горе цитираните разпоредби, свързани са лицата/дружествата, когато изискуемото участие в капитала е пряко, а не косвено.
Доколкото правилата и изискванията на Директива 2003/49/ЕО са транспонирани (въведени) в българското данъчно законодателство, в нейния смисъл следва да се разглеждат и разпоредбите на отменения чл. 200а и действащия от началото на 2015 г. чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО, независимо че в текста на разпоредбите на ЗКПО не е изрично употребена думата „пряко“.
Следва да отбележим, че за освобождаване от облагане с данък при източника на дохода от авторски и лицензионни възнаграждения е необходимо едновременно изпълнение на предвидените в чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО условия, които трябва да са доказани пред платеца на дохода към момента на начисляване на дохода, без значение в какъв размер е дохода. В случай, че не е доказано изпълнението на всички изисквания на чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО, авторските и лицензионни възнаграждения са облагаеми с данък при източника по общия ред на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар