ОТНОСНО: Прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 07-00-163/26.06.2020г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, възнамерява да извършва продажба на стоки в България и Европа чрез онлайн магазин. Уточнява се в запитването, че същото ще приема само онлайн плащания- без фискално устройство.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Какви са задълженията на дружество пред НАП, свързани с описаната дейност?
Предвид неизяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 8 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода на плащане.
По силата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин е длъжно да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33.
Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
От изложеното в запитването не става ясно какво се има предвид под онлайн плащания. В този смисъл, отговор следва да се даде след изрично посочване на вида плащания, които ще приема дружеството по извършваните продажби чрез електронния магазин.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1а (Нова – ДВ, бр. 8 от 2020 г.) от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която се допуска да не се издава фискален или системен бон по ал. 1, при условие че на клиента се предоставя документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 52о, ал. 1, т. 1 и 5, както и идентификационни данни на търговеца, в следните случаи:
1. при плащане по продажба на комунални и други абонаментни услуги с повтарящо се изпълнение и плащането се извършва неприсъствено с кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент чрез даване на предварително съгласие от страна на клиента на доставчика на платежни услуги да нарежда плащането, предоставяйки му данните за платежния инструмент с тази цел;
2. при внасяне на пари по платежна сметка чрез дебитна или кредитна карта, при условие че ПОС терминалът е свързан с платежна сметка на доставчика на платежни услуги и е разположен в обект на доставчика на платежни услуги, при когото е открита и платежната сметка на лицето по ал. 1.