Изх. №04-19-1093
Дата: 06.12.2010 год.
Наредба Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба Н-18/2006 г. чл. 25, ал. 1, т. 1.
относно: прилагане на Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства при използване на иновационна система “обединена система за моментални плащания“.
В деловодството на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с входящ номер № 04-19-1093/01.11.2010 г., с молба за становище на НАП по въпрос, поставен от “…“ ООД. В писмото, подадено от г-н .. – управител на “….“ ООД е изложена следната фактическа обстановка:
“….“ ООД има за предмет на дейност търговия, посредничество и представителство, агентство, услуги по приемане на платежни нареждания, услуги в областта на телефонните връзки документални електровръзки, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон.
“….“ ООД е част от холдинга “….“, който е създател на иновационната система “обединена система за моментални плащания“, с помощта на която да се осигури и достави на клиента най-лесен, бърз и удобен начин на осъществяване наплащания към различни доставчици на услуги на едно място, денонощно, седем дни в седмицата.
Съгласно писмото “..“ ООД предприема необходимите стъпки за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция, при спазване на действащото в България законодателство. След получаване на лиценза “..“ ООД възнамерява да сключи договори с доставчици на услуги (напр. мобилни оператори, доставчици на комунални услуги и др. – “доставчици“), по силата на които да събира от тяхно име и за тяхна сметка плащания от крайните потребители. Събирането на плащанията ще се извършва посредством подизпълнители (“агенти“) които разполагат на територията на България с терминали. Чрез въвеждане на плащането в терминала крайните потребители уреждат задълженията си към “доставчиците“. За извършеното плащане ще бъде издаван документ, подобен на тези, които се издават от действащите в страната банкомати, които по своята същност не представляват фискална касова бележка. Сумите от извършените плащания ще бъдат превеждани по банков път от Агента към “….“ ООД и от “..“ ООД към Доставчика на определени интервали от време. Ще бъде изградена система за достъп и обмен на информация в реално време между системите на Агента, “…“ ООД и Доставчика относно задълженията, плащанията и идентификацията на абонатите, която да позволи потвърждение за извършеното плащане от крайния потребител в рамките на няколко секунди..
Въпросът на “..“ ООД е дали описаната по-горе схема отговаря на изискванията на България за регистриране и плащане по описания по-горе начин, както и какво трябва да бъде съдържанието на издаваните от терминалите бонове за извършено плащане.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Поставените от Вас въпроси по отношение на съответствието на изискванията на законодателството на България за регистриране и плащане с описаната по-горе схема, както и за съдържанието на издаваните от терминалите бонове за извършено плащане не са от компетенциите на Националната агенция за приходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ. бр.23/2009г., изм. бр.24/2009г., бр.87/2009г.) Българската народна банка упражнява надзор за спазване изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му спрямо операторите и участниците в платежни системи.
По отношение на изискването за издаване на фискална касова бележка съгласно законодателството на България даваме следните разяснения:
Задължението за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се регламентира с разпоредбата на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), съгласно която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от 13.12.2006 г. (обн. ДВ. бр.106/2006г., изм. бр.7/2007г., бр.79/2007г., бр.77/2009г., бр.49/2010г.), издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ определя условията, редът и начинът за работа с ФУ.
Легалната дефиниция на понятието “търговски обект“ за целите на Наредба № Н-18/2006 г. е дадена в § 1, т.41 от допълнителната разпоредба на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). По силата на тази дефиниция “търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От цитираните по-горе норми следва, че фирма чиято дейност е продажба на стоки или извършване на услуги няма да има задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ за продажба, по която плащането е извършено:
-по банков път;
-чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
– чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Във всички останали случаи издаването на фискална касова бележка при извършване на плащане е задължително (арг.чл.25, ал.1, т.1 рт Наредба № Н-18/2006г.).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘
Вх.№ 04191093 от 06.12.2010 Отг. ЦУ на НАП | Naredba H-18_04-19-1093