3_1950/01.07.2011 г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1 и 2;
ЗДДС, чл. 185, ал. 1 и 2;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 20, ал. 1 и 2;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 22, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., § 59, ал. 1, ал. 2 и ал.3
Относно: прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Във връзка с подмяната на фискалните устройства, които нямат дистанционнна връзка с НАП са поставени следните въпроси:
1. Има ли срок за бракуване на негодните за употреба касови апарати и ако има какъв е той?
2. Има ли глоби за касовите апарати, които са собственост на фирмата, не са годни за употреба и не са бракувани? Ако има в какъв размер са те?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр. 48 от 24 юни 2011г./ и Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г./ изразяваме следното становище:
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на ФУ, техническите и функционалните изисквания към тях, за установяване на дистанционна връзка с НАП, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 наот 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Изискването ФУ задължително да има техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП е заложено в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно § 56 от ПЗР на ЗДДС в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда Наредба № Н-18/2006 г. в съответствие с изискването за установяване на дистанционна връзка на ФУ сНАП. Целта на изменението е да се осигури възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към НАП. Във връзка с това наредбата беше изменена с ДВ бр.49 от 29 юни 2010 г.
Съгласно § 59, ал. 1 от ПЗР на Наредбата са определени различни срокове за осъществяване на дистанционна връзка за отделните групи лица, както следва:
1. Лицата, задължени да използват ЕСФП – в срок до 31 декември 2010 г.;
2. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) Регистрираните по ЗДДС лица, непопадащи в т. 1:
а) които извършват търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеки и дрогерии съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – в срок до 31 август 2011 г.;
б) търговците на зърно, регистрирани по Закона за съхранение и търговия със зърно – в срок до 30 ноември 2011 г.;
в) всички останали – в срок до 31 март 2012 г.;
До закупуване и въвеждане в експлоатация на ФУ, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка задължените лица използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането в/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице (§ 59, ал. 2 от ПЗР на Наредбата).
При постоянна липса на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие задължените лица използват ФУ, от модели одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация. Работата с тези устройства е разрешена до осигуряване на покритие от мобилните оператори (§ 59, ал. 3 от ПЗР на Наредбата).
С оглед на гореизложената нормативна уредба, ако се извършва извеждане от експлоатация или демонтаж на фискална памет на устройство, което няма връзка с НАП чрез данъчен терминал, следва да се приложи редът, валиден преди изменението на Наредба № Н-18/2006 г. от 29.06. 2010г. на МФ, а той е следният:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ извеждане от експлоатация на фискално устройство и прекратяване на регистрация се извършва:
– по инициатива на лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби, при което се демонтира фискалната памет;
– при бракуване на фискално устройство по инициатива на лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби, при което се демонтира фискалната памет и устройството не може да бъде използвано.
За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на заверка от компетентната ТД на НАП на протокола за демонтаж на фискалната памет (чл. 20, ал. 2 (отм.) от Наредба №Н-18 от 2006 г.)
В чл. 22, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ са регламентирани случаите, в които се извършва демонтаж на фискалната памет на фискално устройство. Съгласно т. 3 и т. 4 от същата правна норма демонтаж на фискалната памет се извършва при прекратена регистрацията на ФУ по инициатива на лицето и при бракуване на ФУ.
Административно наказателните разпоредби, с които се санкционира неспазването на реда за издаване на фискални касови бележки и за ползването на ФУ, са регламентирани в глава двадесет и шеста на ЗДДС. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, който указва, че лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
От гореизложеното следва, че могат да се използват старите ФУ, които нямат дистанционна връзка до изтичане на срока по § 59, ал. 1 от ПЗР на Наредбата. Използването на такива устройства след срока е допустимо единственно при постоянна липса на дистанционна връзка от страна на мобилните оператори поради липса на покритие на местата, където се извършват продажби. Касовите апарати, които нямат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка подлежат на бракуване най – късно след изтичане на срока по § 59, ал. 1 от ПЗР на Наредбата Н-18 на МФ.
‘