Приложение на разпоредбата на чл.113 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_1942/15.07.2013г.
ЗДДС, чл.113
Наредба №Н-18/2006г. на МФ, чл.34
ЗКПО, чл.10
Относно: приложение на разпоредбата на чл.113 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството „ДМ ВК”АД отговаря за управлението, експлоатацията и поддръжката на комбинирания граничен мост над река Дунав, както и за събирането на таксите за преминаване на пътните превозни средства. Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице. Приходите от събраните такси ще се отчитат чрез въведените в експлоатация пет броя ЕКАФП, които са с установена дистанционна връзка с НАП.
След пускане на съоръжението в експлоатация е установено, че трафикът само на товарните автомобили е около 1000 превозни средства на денонощие, като се очаква същият да достигне максималния си капацитет от 4000 превозни средства на денонощие. В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има обявена обществена поръчка за изработка, доставка, въвеждане в експлоатация и поддръжка на специализиран софтуер за събиране на такси и отчитане на пътния трафик на моста, в който не е предвиден модул за фактуриране.
Имайки предвид разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС, която предвижда всяко данъчно задължено лице доставчик да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга и трафика на превозни средства се счита, че издаването на фактури от дружеството е физически невъзможно, като ще възпрепятства преминаването ище създаде предпоставки за напрежение сред преминаващите товарни превозни средства.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. При организация на отчитане на приходите само с издаване на фискални касови бележки ще се наруши ли разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС?
2. Издаването само на фискална касова бележка достатъчен документ ли е за клиенти на дружеството за отчитане на платените от тях такси за преминаване по съоръжението?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.30 от 26.03.2013г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г.),Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006г. на МФ, обн. ДВ бр.106/2006г., посл. изм. ДВбр. 40 от 30.04.2013 г., в сила от 30.04.2013) и Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО, обн. ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013г.) изразяваме следното становище:
На основание на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. В разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от закона са предвидени изключения, при които не е задължително издаването на фактура. В настоящия случай, когато получател на услугата е данъчно незадължено физическо лице приложение ще намерит.1 от цитираната правна норма и за дружеството няма да възникне задължение за издаване на фактура. Но следва да се има предвид, че ако лицето желае издаването на фактура, то дружеството ще е задължено да издаде такава предвид разпоредбата на чл.113, ал.6 от ЗДДС.
Важно е да се отбележи, че натовареният трафик и физическата невъзможност за издаване на фактури, които се описват като причини във фактическата обстановка не освобождава дружеството от задължението за издаване на фактура. Следователно, в случаите когато дружеството е задължено да издаде фактура съгласно разпоредбите на чл.113 от ЗДДС и не изпълни това задължение, същото ще е в нарушение на цитираната правна норма.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Приложението на разпоредбата на чл.118 от закона се урежда с Наредба Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от наредбата фискалните касови бележки са и фактури по смисъла на ЗДДС, ако отговарят на изискванията на същия закон.
В Приложение 1, раздел V, буква “а” и “б” към наредбата е указана задължителната форма, клавишна последователност и минимална информация, съдържаща се в стандартната клиентска фискална касова бележка и разширената фискална касова бележка (фактура). При стандартна касова бележка се допуска обединяване на информацията за име, цена, количество и стойност (при единично количество) на един ред. Съгласно разпоредбите на наредбата за една клиентска сметка може да се издава фискална касова бележка само от един вид – обикновена или разширена, тип фактура.
От друга страна в Приложение № 1, раздел I, т. 11 от наредбата е заложено следното функционално изискване към фискалните устройства: всички броячи във фискалните устройства, с изключение на брояча на документите по чл. 34, започват да броят от “1“ до запълване на разрядността си с “9“, след което преминават към “1“. Да има възможност за брояча на документите по чл. 34 да се задава диапазон на броене. Освен първоначално въвеждане такъв диапазон да може да се задава след настъпване на събитие “НУЛИРАН RAM“ и при изчерпване на диапазона. Документите по чл. 34 да имат десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски номера, издадени по реда на чл. 78 от правилника за прилагане на ЗДДС. Следва да се отбележи, че всички фискални устройства,изпитани и одобрени по реда на Наредба № Н-18/2006 г.следва да отговарят на това изискване.
Предвид гореизложеното, при положение, че издаваните от дружеството фискални касови бележки от ЕКАФП по реда на чл.34 от наредбата отговарят на изискванията за фактурите, предвидени в ЗДДС, то няма да е налице нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от закона за документиране на приходите от такси.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на един счетоводен разход за данъчни цели в чл.10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. Алинея 1 на посочената разпоредба изисква разходите да бъдат документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗКПО изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18/2006г. на МФ), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Следователно, в случай, че касовите бележки, издадени за платените такси за преминаване на съоръжението отговарят на изискванията на чл.7 от ЗСч. и същите удостоверяват, че разходът е извършен от конкретното лице – получател по доставката, същите ще са достатъчен документ за отчитане на разхода. ‘

Оценете статията

Вашият коментар