прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства при продажбата на течни горива

3_5016/11.11.2009г.
Наредба Н – 18/2006г., чл. 3, ал. 1 и ал. 2
Наредба Н – 18/2006г., чл. 39, ал. 6
Относно: прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства при продажбата на течни горива
Според изложеното в запитването дружество „Х” извършва продажба на горива на едро и газ в бутилки, които не се регистрират и отчитат чрез електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива, а чрез регистриран електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), когато плащанията са в брой.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли да се издава касов бон, когато разплащането по фактурата е по банков път с платежно нареждане?
2. Следва ли да се представят данни от дневния отчет на ЕКАФП, когато продажбите на горива са отчетени чрез касов апарат, а не чрез ЕСФП и какъв е начина за това?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн. ДВ бр.106 от 27 Декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.77 от 29 септември 2009г./ и Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ бр.74 от 15 Септември 2009г./ изразяваме следното становище:
От фактическата обстановка, изложена в запитването, не става ясно по какъв точно начин се осъществява търговията на едро с горива. След допълнително изясняване на фактическата обстановка се установява, че горивата се закупуват от фирми, които са лицензирани и притежават “данъчен склад“ по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Горивото се транспортира и доставя от склада до клиентите на дружеството /кооперации/ със собствен транспорт като продажбата на същото на крайния клиент не се отчита чрез средства за измерване на разход. Разплащанията по доставките на горива на едро се осъществява по банков път.
В този случай дружеството като търговец на гориво на едро е лице, различно от “лицензирания складодържател“. На основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18, тези доставки следва да бъдат регистрирани и отчетени чрез издаване на фискални касови бележки от ЕСФП на лицензирания складодържател. Той е задължен да издаде касова бележка, независимо от начина на плащане по тези доставки между клиента и търговеца на горивата на едро.
Поради обстоятелството, че се доставят различни количества горива на отделните клиенти, като продажбата на тези количества не се извършва чрез средства за измерване на разход, дружеството не може да ги отчете чрез издаване на фискални касови бележки от ЕСФП.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път. Следователно когато разплащанията по доставките на горива на едро се осъществява по банков път, за тези продажби не следва да се издава фискална касова бележка отЕКАФП.
Независимо от факта, че не следва да се издава касова бележка, на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, в качеството си на данъчно задължено лице – доставчик, възниква задължението за издаване на фактура за извършената доставка на течни горива. Срокът за издаване на фактурата е регламентиран вчл. 113, ал. 4 от ЗДДС и е 5-дневен от датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
Съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата по чл. 3, ал. 2 представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който лицето е длъжно да състави дневен отчет на обекта, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето.Видно от цитираната правна норма задължение за представяне на данни от дневния отчет съществува само за регистрираните продажби от ЕСФП.
Ако дружеството извършва продажба на горива на едро чрез собствени средства за измерване на разход, следва да се има предвид регламента на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., съгласно който лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените по банков път. На основание чл. 25, ал. 1 от същата наредба лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, задължително издава фискална касова бележка при всяко плащане, независимо от документирането с първичен счетоводен документ.
От горецитираните правни норми следва, че ако дружеството извършва продажба на едро на течни горива чрез собствени средства за измерване на разход, е задължено да издава фискална касова бележка от ЕСФП, независимо от начина на плащане (по банков път, в брой или др.). Същевременно липсва правно основание да се отчитат тези продажби чрез друго устройство, освен чрез ЕСФП. В този случай дружеството е задължено да подава данни по чл.39, ал. 6 от Наредба № Н-18 / 2006г., тъй като оборотите от продажбите на горива са отчетени през собствени ЕСФП.

Оценете статията

Вашият коментар