Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ 10

ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

В Дирекция ОДОП ….. е постъпило Ваше запитване вх. № 96-00-9 от 15.01.2021г. Отправените въпроси са относно прилагането на нормите на ЗДДФЛ.
Посочвате, че до края на 2019 г. сте работили на трудов договор в Германия, като от 01.01.2020 г. сте пенсионер. Получавате пенсия от България и от Германия. Считано от 01.01.2020 г. пребивавате постоянно на територията на Р България. През 2020 г. сте получили от немския си работодател парична сума, която е доброволно заделяна и натрупана във фонд, който е предназначен като добавка за социална издръжка.
Задавате въпросите:
1. Получената сума следва ли да бъде декларирана и обложена в Р България?
2. Кой ред ще се приложи за облагането й?

Предвид, на така описаното в запитването и действащите нормативни актове, давам следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната /чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ/.
В конкретния случай, според изложеното в запитването, Вие сте с постоянен адрес в България и пребивавате трайно в страната от 01.01.2020 г. до момента. Следователно за 2020 г. пребивавате повече от 183 дни в страната и поради това сте местно лице за Република България.
Нормата на чл. 6 от ЗДДФЛ регламентира, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане сключена между Р България и Федерална Република Германия /СИДДО/, обн. в ДВ бр. 6 от 18.01.2011 г, пенсии и подобни плащания или анюитети, изплатени на местно лице на едната договаряща от другата договаряща държава, се облагат с данък само в първата посочена държава.
Независимо от разпоредбите на ал. 1, плащания, получени от физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава по държавна социално-осигурителна схема на другата договаряща държава, се облагат с данък само в тази друга държава.
Следователно, при условие, че полученият от Вас доход не е от държавна социално-осигурителна схема, ще подлежи на облагане в Р България, а Вие ще сте задължена да декларирате същия.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 13 от ЗДДФЛ са уредени доходите неподлежащи на облагане. В тази връзка и доколкото в запитването липсва необходимата подробна информация, както и не са приложени документи, принципно следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ е посочено, че не са облагаеми:
– доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на пенсия;
– доходите от инвестиции на технически резерви, получени по застрахователни договори;
– доходите от инвестиции от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица.
За целите на посочената норма е въведена легална дефиниция на понятието ”допълнително доброволно осигуряване” в §1, т.12 от ДР на ЗДДФЛ и това е: Осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.
Съгласно чл. 214 от Дял трети на КСО, Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Наименованието на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване задължително съдържа в комбинация наименованието на пенсионноосигурителното дружество и думите „пенсионен“, „доброволен“ и „фонд“ или техни производни.
В запитването не посочвате дали този фонд, от който сте получили сумите, е учреден към институция, която извършва дейност, пряко свързана с пенсионното осигуряване.
В допълнителен разговор пояснявате, че този фонд е към работодателя. Не се представят документи, с които е уреден редът за внасяне и изплащане на сумата.
При условие, че същият не отговаря на описаните по-горе условия, а е фонд към работодателя или друга организация, която не е лицензирано пенсионноосигурително дружество, тогава изплатеният доход ще подлежи на облагане.
Същият ще попадне в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доход от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.
Годишната данъчна основа се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване.
Данъчната ставка е 10%.
Съгласно чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация /ГДД/ по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона. В случая, ще следва да попълните приложение № 6 към ГДД.
Срокът за подаване на декларацията е 30.04 на годината, следваща годината на получаване на дохода.
При подаване на годишната данъчна декларация по електронен път в срок до 31 март може да ползвате 5% отстъпка от данъка за довнасяне, при условие, че нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.

Оценете статията

Вашият коментар