Изх. №26-Р-24
Дата:23.06.2012 год.
ЗДДС, чл. 17, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 2;
ЗДДС, чл. 28, т. 1.
Относно: Прилагане на нулева ставка по чл.28, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при доставка на стоки между две регистрирани по ЗДДС дружества
Във Ваше запитване, подадено чрез адвокатско дружество, препратено ни по компетентност от Дирекция ОУИ ……, постъпило в ЦУ на НАП с вх.№ 26-Р-24/31.05.2012 г., е описана следната фактическа обстановка:
Чуждестранното дружество (дружество А) не е установено на територията на страната и е регистрирано по ЗДДС на основание чл.100, ал.1, във връзка с чл.133, ал.6 от закона. Дружеството продава стоки (пластмаса и пластмасови изделия) на един от своите български контрагенти, в случая „……….” (дружество Б).
Стоките, предмет на доставката се превозват от територията на България до място, находящо се в трета страна по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС (в случая …………), като превозът се извършва от доставчика „……………..” (дружество А) или за негова сметка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Каква е приложимата ставка по ЗДДС за доставката между „……..” (дружество А) и „………..” (дружество Б), при положение, че стоките се транспортират от територията на страната до трета страна/територия от или за сметка на доставчика?
2.Каква е приложимата ставка по ЗДДС към доставката между „…………..”(дружество Б) и ………….(от третата държава) купувач на стоките (лице Х)? При положение, че мястото на изпълнение на последващата доставка от „………..”(дружество Б), към ………….. (лицето Х) е извън територията на странатада се укаже с какви други документи, освен фактура, следва да разполага дружеството доставчик за доказване мястото на изпълнение на доставката.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
От изложеното в запитването може да се направи извод, че в случая се разглеждат две последователни доставки на една и съща стока, която ще е предмет на един-единствен превоз. По отношение на подобна ситуация (в контекста на вътреобщностната търговия – доставки между лица, установени в различни държави членки и транспортиране на стоките между държави членки) СЕС постановява в точка 38 от цитираното в запитването Решение по дело С-………………….. , че макар две последователни доставки да са предмет на едно- единствено движение на стоки, те трябва да се считат за последователни във времето. В същото решение (т.50) по отношение мястото на изпълнение на тези две доставки Съдът приема, че „ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки.” Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл.17, ал.2, а за другата – по чл.17, ал.1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Определянето на доставката, към която трябва да се отнесе превоза, а именно първата или втората от разглежданите последователни доставки – така че тя да е в обхвата на чл.28, във връзка с чл.12 от ЗДДС, трябва да се извърши при отчитане на всички обстоятелства по конкретния случай, за да се установи коя от тези две доставки отговаря на всички необходими условия. Следва да се отбележи, че нормата на чл.28, т.1 от ЗДДС не поставя изисквания относно статута на получателя по доставката – регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС, установено или неустановено на територията на страната лице. Основното при прилагане на нулева ставка по чл.28, ал.1 от закона за доставката с място на изпълнение на територията на страната е условието за изпращане или превоз на доставяната стока от място на територията на страната до трета страна или територия.
Предвид горното считам, че в описаната в запитването хипотеза, при която: „……….” (дружество А) извършва доставка с получател „………..”(дружество Б), който от своя страна продава стоката на ………….. клиент (от трета страна – лице Х), стоките се превозват от доставчика по първата доставка, доставчикът по първата доставка удостоверява извършването й, включително с документите по чл.21, ал.1 от ППЗДДС и при условие, че второто прехвърляне на собствеността върху стоките (към сръбския купувач) не е станало на територията на страната преди извършването на превоза, то за първата доставка (с доставчик „…………….” (дружество А)) ще е приложима нулева ставка на данъка. В тази хипотеза мястото на изпълнение на втората доставка ще се определя по чл.17, ал.1 от ЗДДС и ще е извън територията на страната. По отношение документирането и доказването на доставките с място на изпълнение извън територията на страната се прилагат общите правила на ЗДДС и ППЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘