Изх. № 26-С-117
Дата: 19.03.2015 г.
Закона за авторското право и сродните му права,чл. 3, ал. 1;
Закона за авторското право и сродните му права, чл. 18;
Закона за авторското право и сродните му права, чл. 41;
Закона за авторското право и сродните му права, чл. 42;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 10;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
ЗДДФЛ, § 1, т. 26;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 25, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 1, буква „б”;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 6;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 2.
Относно: прилагане на осигурителното и данъчното законодателство при изплащане на авторски възнаграждения
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАПи заведено с вх. № 26-С-117/2015 г., Ви уведомяваме следното:
І.Относно прилагането на осигурителното законодателство:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Във връзка с това, следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаване на същото. Тя може да се упражнява по какъвто начин творецът, работодателят му (възложителят) изберат или се договорят. На тези различни основания едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведението, респ. изпълнението, и възнаграждения като творец (изпълнител), работещ по трудов договор или без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО).
Няма пречка творческата дейност да се реализира по трудов договор, ако такава е волята на лицето и работодателя (виж чл. 14, чл. 41, чл. 81 от ЗАПСП). В тези случаи страните уреждат правоотношенията си с трудов договор и осигуряването се провежда по реда, предвиден за работниците и служителите задължително за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд / чл. 6, ал. 10 от КСО /. Здравното осигуряване се провежда по общия ред, предвиден за работниците и служителите.
Задължителните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски се разпределят между осигурител и осигурено лице в размерите, определени в чл. 6, ал. 3 от КСО.
При работа без трудово правоотношение /чл. 42 от ЗАПСП/ хипотезите са две:
?лицето извършва и професионална дейност на свой риск и за своя сметка като дейци на науката, културата, образованието, журналисти, архитекти, инженери и други примерно изброени в чл.1 на НООСЛБГРЧ, подлежи на осигуряване по чл. 4, ал .3, т. 1, 2 и 4 от КСО. В този случай, възложителят по договора не превежда дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване върху полученото възнаграждение, но лицето декларира това си качество пред възложителя по договора. Този кръг осигурени лица определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
?лицето не упражнява дейносткато самоосигуряващо се лице и подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 /върху получено месечно възнаграждение по-голямо или равно на една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда за ЗДДФЛ, и лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец/ или по чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО /независимо от размера на полученото възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността, когато е осигурено на друго основание през съответния месец/.
Необходимо е да се отбележи, че самоосигуряващите се лица и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения ред в чл. 1, ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал.1 от КСО/.
Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО в месечния осигурителен доход се включват осигурителните доходи от всички дейности (чл. 6, ал. 2 от КСО), но не повече от максималния размер на осигурителния доход, в поредност съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с осигурителния режим по КСО, с изключение на случаите, когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудови правоотношения. Пенсионерите, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО са осигурени за сметка на държавния бюджет върху размера на получаваната пенсия. Това обаче не отменя действието на т. 6 от същата алинея, според която, за лицата, получаващи доходи на различни основания, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи в предвидените за тях срокове и по ред, определен в чл. 4а,ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
В случай, че месечното възнаграждение или сбора от възнаграждения за работа без трудово правоотношение на лице, получаващо пенсия е по-малко от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителни вноски от възложителя не се удържат и внасят.
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителните вноски, поредността на доходите е следната:
1. пенсии /без добавките към тях/;
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО;
3. осигурителен доход като морски лица;
4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители.
5. доходи за работа без трудово правоотношение.
Следва да се има предвид, че лицата, които не са осигурени на друго основание, внасяли са здравноосигурителните си вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и същевременно имат получени доходи, подлежащи на данъчно облагане съгласно данните от данъчната декларация, извършват годишно изравняване на осигурителния доход.
Съгласно чл. 41 от ЗАПСП авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.
На основание чл. 18 отЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, както иправо на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. С договор за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.
Предвид гореизложеното, възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване.
ІІ. По отношение на данъчното законодателство:
При положение, че творческата дейност се реализира по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 ЗДДФЛ приложение ще намерят разпоредбите на Глава пета, Раздел І от същия закон. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемия доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на необлагаемите доходи, посочени в ал. 2 на същата разпоредба.
На основание чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
При работа по извънтрудово правоотношение следва да се има предвид, че по силата на чл. 29, т. 1, буква „б” от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнение на артист – изпълнители. Тази норма се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия. Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения““, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ).
Годишната данъчна основа за тези доходи на основание чл. 30 от ЗДДФЛ се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
В случай, че доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, които са от източник в България, са начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи.
В тези случаи следва да се има предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ по силата на която когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/