Изх. №М-94-М-212
Дата: 04.03.2021 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 4, ал. 11;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 9;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;
Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия – чл. 30, чл. 31
ОТНОСНО: прилаганe на осигурителното законодателство
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №М-94-М-212 от 28.01.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Чуждестранно физическо лице, гражданин на Великобритания, е собственик и управител на еднолични дружества с ограничена отговорност в България. Лицето е получило служебен номер от НАП във връзка с регистрация по ЗДДС на тези дружества. Лицето пребивава за постоянно във Великобритания, получава доходи там и към момента няма намерение да пребивава в страната дългосрочно или постоянно.
С оглед на изложеното поставяте следните въпроси:
1. Към момента как се третират за целите на задължителното социално и здравно осигуряване в България лицата, граждани на Великобритания – като граждани на трети страни или като граждани на Европейския съюз (ЕС)? Има ли вече приета и влязла в сила спогодба за уреждане на този вид отношения между България и Великобритания и ако да – къде може да бъде намерена?
2. Възниква ли задължение лицето да внася задължителни осигурителни вноски и в България, и обвързано ли е то с получаването или не на доходи от лицето в България?
3. Необходимо ли е и в кои случаи лицето да получи документ от Великобритания за това, че се осигурява там, който да бъде представен пред НАП/НОИ и ако да – какъв точно документ е изискуем, пред кои институции следва да се представи и в какъв срок?
4. В случай, че лицето не получава доходи в България и ако следва да внася задължителни осигурителни вноски, то как следва да се случи това – лицето трябва ли да се регистрира като самоосигуряващо се лице, подлежи ли на годишно изравняване на осигурителния доход и задължено ли е в тази връзка да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ тук в България? Или следва да се осигурява по договор за управление и контрол по общия ред, или по друг начин?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни за лицето, с което е свързано запитването. Поставените от Вас въпроси са формулирани твърде общо и са свързани със задължения на други лица, които остават анонимни.
В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси.
На 24 януари 2020 г. е подписано Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението).
Споразумението влиза в сила при излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) на 31 януари 2020 г. в полунощ, централноевропейско време. От този момент нататък Обединеното кралство вече не е държава членка на ЕС и се счита за трета държава.
Влизането в сила на Споразумението постави началото на преходен период, който продължи до 31 декември 2020 г. и по време на който правото на Съюза се прилагаше по отношение на и в Обединеното кралство.
След изтичането на преходния период описаният от Вас случай следва да се разгледа в контекста на правилата в Дял III от Споразумението, касаещ координацията на системите за социална сигурност.
В чл. 30 от Споразумението за оттегляне е регламентиран персоналният обхват на посочения по-горе Дял III – „Координация на системите за социална сигурност“.
Съгласно чл. 30, параграф 1, буква „б“ от Споразумението, разпоредбите на Дял III се прилагат за граждани на Обединеното кралство, спрямо които се прилага законодателството на държава членка в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
На основание чл. 30, параграф 1, буква „д“, подточка „ii“ от Споразумението, разпоредбите на Дял III се прилагат и за граждани на Обединеното кралство, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в една или повече държави членки в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага законодателството на Обединеното кралство, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
Чл. 31, параграф 1 от Споразумението гарантира приложението на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009) в тяхната цялост спрямо лицата, посочени в чл. 30, параграф 1.
Прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се гарантира дотогава, докато съответната ситуация се запазва непроменена или лицата продължават без прекъсване да са в ситуация, която обхваща едновременно Обединеното кралство и държава членка на ЕС.
С оглед на изложеното и въз основа на непълната фактическа обстановка, при условие, че лицето е упражнявало дейност като заето или самостоятелно заето в една или повече държави членки, за него е определено като приложимо по реда на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и се прилага законодателството на държава членка или законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, то същото попада в персоналния обхват на Споразумението и по отношение на него продължават да се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
При промяна на тази ситуация следва да се има предвид Протокола за координация на системите за социална сигурност, част от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство публикувано в официалния вестник на Европейския съюз на 31.12.2020 г.
При условие, че лицето не отговаря на цитираните условия, за периода след 01.01.2021 г., следва да имате предвид:
По отношение на държавното обществено осигуряване (ДОО), в случай че лицето упражнява трудова дейност, следва да се осигурява по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, за която лицата получават доходи за положения труд.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл. 4, ал. 4 от кодекса. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително собствениците на ЕООД, за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество, тогава на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО ще подлежи на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. В случай, че възнаграждения не са договорени или определени по определения в закона ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Следва да се има предвид, че когато лицата упражняват дейност на различни основания, подлежат на ДОО за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителeн доход по всяка една от тях в поредността, определена с КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (основание чл. 6, ал. 11 от кодекса).
По отношение на задължителното здравно осигуряване в България следва да имате предвид, че в посочената хипотеза спрямо гражданите на Обединеното кралство след 01.01.2021 г. се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, съгласно която задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
В този случай лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Осигуряват се върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходи без трудови правоотношения, съгласно справката по данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Задължителното здравно осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност като управители на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО.
Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, съгласно която за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Не на последна място следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Моля да имате предвид, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/