Изх. № 61-00-1
Дата: 02.07.2018 год.
Закон за адвокатурата, чл. 82, ал. 5;
Закон за адвокатурата, чл. 79;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 7
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше писмено запитване и заведено с вх. №61-00-1 от 08.05.2018г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 82, ал. 5 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и решение на Избирателната комисия Общото събрание на ….. адвокатската колегия Ви избира за председател на ……… адвокатски съвет, считано от 28.06.2016 г. От същата дата адвокатският съвет е сключил трудов договор с Вас на основание чл. 86, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 82, ал. 5, чл. 83, ал. 1, чл. 106, ал. 2 и 3, чл. 107 и чл. 110 от Задв. По същия начин е сключен трудов договор и със секретаря на адвокатския съвет. Своевременно са регистрирани трудовите договори в НАП с подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. На основание Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) ежемесечно са удържани дължимите осигурителни вноски и данък върху дохода от трудови правоотношения.
Поставени са следните въпроси:
1. Правомерно ли е сключването на трудови договори с адвокати, упражняващи свободна професия, които след проведени избори, са заели длъжностите „председател“ и „секретар“ на ………. адвокатски съвет?
2. Как следва да се осигуряват по КСО и ЗЗО при посочените обстоятелства?
3. Следва ли да се сключат договори за управление и контрол за двете длъжности и да се прекратят трудовите правоотношения?
Първият и третият въпрос са свързани с прилагане на трудовото законодателство, които не са от компетентността на НАП, поради което запитването е препратено в Министерство на труда и социалната политика за отговори.
По втория въпрос изразявам следното становище:
Съгласно чл. 79 от ЗАдв органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Поради обстоятелството, че специалният закон регламентира избор на председател и секретар на адвокатския съвет, за целите на прилагане на осигурителното законодателство тези лица се разглеждат като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности.
Лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се осигуряват по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. За времето, през което те изпълняват своите функции, подлежат на осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Безработица“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“. Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината (чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
На основание чл. 6, ал. 3 от КСО месечните осигурителни вноски за лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, се изчисляват и внасят върху полученото, включително начислено, но неизплатено, или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Месечният осигурителен доход не може да бъде по-голям от определения със ЗБДОО максимален осигурителен доход.
От представената в запитването фактическа обстановка става ясно, че председателят и секретарят на адвокатската колегия едновременно упражняват и професията „адвокат“, и се обхващат от определението за „лица, упражняващи свободна професия”, тъй като подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). За времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, адвокатите са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, като внасят авансово осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход и определят окончателен размер на месечния осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.
Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО (както е в разглеждания случай -чл. 4, ал. 1, т. 8 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО) осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в определената последователност, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО. В конкретния случай месечният осигурителен доход се формира първо от получения доход за дейността на изборна длъжност и се допълва с избрания осигурителен доход като самоосигуряващо се лице, но не повече от максималния осигурителен доход.
Здравното осигуряване за лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Върху осигурителния доход, върху който се изчисляват вноски за държавното обществено осигуряване, се изчисляват и вноските за здравно осигуряване.
За лицата, упражняващи свободна професия, здравното осигуряване се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (от положен труд по без трудови правоотношения) съгласно справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, здравноосигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените срокове за тях по реда на чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО). Следва да се има предвид, че поради разлика в доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, съществува разлика при определяне поредността на доходите, които се вземат предвид при ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход за ДОО и за здравно осигуряване. На първо място при определяне поредността на доходите за здравно осигуряване е изплатени пенсии от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях, след което следва поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 11 и чл. 4а, ал. 6 от КСО.
В заключение следва да се отбележи, че задължение за социално и здравно осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица ще отпадне в случай, че председателят и секретарят на адвокатската колегия са осигурени върху максималния месечен размер на осигурителния доход.
зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/