Изх. № 24-29-141
Дата:04.06.2014 год.
КСО, чл. 4 или чл. 4а, ал. 1; КТ, чл. 70;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;КТ, чл. 111;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 6;КТ, чл. 114;
КСО, чл. 4, ал. 2;
КТ, чл. 115;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КТ, чл. 129;
КСО, чл. 10;
КТ, чл. 142, ал. 2;
КТ, чл. 62, ал. 5;
Наредба № Н-8, приложение № 1
КТ, чл. 66;
към чл. 2, ал. 1;
КТ, чл. 67, ал. 1, т. 1; Наредба № 5, чл. 5, т. 3, буква „а“.
ОТНОСНО:прилагане на осигурителното законодателство.
В изпратено по компетентност вна Националната агенция за приходите писмо с вх. № 24-29-141/07.05.2014 г. сте изложили примери, свързани с лица, сключили трудов договор за работа през определени дни от месеца /чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/. За някои от лицата има сключен трудов договор и при друг работодател. За длъжността, на която са назначени лицата посочвате, че е въведено сумирано изчисляване на работното време за период от два месеца. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да бъде осигурено лицето, в месеците, в които работи при всеки от работодателите си за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец?
2.Как следва да бъде попълнена декларация образец № 1, приложение№ 1 към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г./ в полетата на точки 12, 13, 14, 15 и 16?
3.С какъв код в полето на точка 8 „Основание на договора“, следва да бъде подадено уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, приложение № 1 към Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /Наредба № 5 от 29 декември 2002 г./ за регистрация на трудов договор, сключен на основание чл. 111 от КТ във връзка с чл. 114 от КТ, чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ и чл. 70 от КТ?
С оглед относимите нормативни разпоредби и изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. От запитването е видно, че са сключени трудови договори за работа през определени дни от месеца /чл. 114 от КТ/. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение.
С оглед на изложеното и във връзка с изразени становища на Министерство на труда и социалната политика /www.mlsp.government.bg/ считаме, че след като още при сключването на трудовия договор по чл. 114 от КТ се уговарят продължителността и разпределението на работното време, не е възможно работодателят да установи сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ за работници и служители, сключили трудов договор за работа през определени дни от месеца.
По първи въпрос:
На основание чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 10 от КСО основна предпоставка за възникване на осигуряване еупражняването на трудова дейност. Според същата разпоредба от кодекса осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В чл. 4 и чл. 4а от КСО изчерпателно се определят лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване и социалните рисковете, за които са осигурени тези лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За същите социални рискове на основание чл. 4, ал. 1 т. 6 от КСО подлежат на задължително осигуряване и лицата, полагащи допълнителен труд по трудов договор, сключен с друг работодател.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО законодателят е определил, че когато лицето е наето на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, задължително подлежи на държавно обществено осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Видно от цитираните разпоредби на кодекса (чл. 4, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 2 от КСО) по отношение на работещите по трудови правоотношения, обхвата на осигуряване не зависи пряко от основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение. Това е така, защото с посочените разпоредби от КСО законодателят не прави връзка (не препраща) към съответна разпоредба от КТ. Във връзка с държавното обществено осигуряване на основание работа по трудово правоотношение, определящо за обхвата на осигуряването е условието продължителност на работното време, договорено с трудовия договор.
С оглед на изложеното, в посочените от Вас примери, за месеците, в които лицето, в съответствие с договореното работно време, работи при всеки един от работодателите си за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО, т.е. подлежи на осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. В този случай не се дължат осигурителни вноски за безработица, общо заболяване и майчинство.
По втори въпрос:
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите представят данни /декларации/ за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО). Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези декларации са определени в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. (чл. 5, ал. 6 от КСО).
Декларация образец № 1“Данни за осигуреното лице“, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. се подава за съответния месец и година, като сепопълват данните в съответствие с основанието за осигуряване на лицето. Съгласно указанията за попълване на декларацията в:
? полето на т. 12 „Вид осигурен“ в две позиции се посочва съответния код за вид осигурен, в който попада лицето. В хипотезите на изложените от вас примери данните се подават с код 01 за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове; с код 04 за работещи по втори или допълнителен трудов договор; с код 11 за лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за трудова злополука и професионална болест /чл. 4, ал. 2 от КСО/;
? полето на т. 13 „Код продължаване на осигуряването“ – попълва се в една позиция 0 – ако осигуряването продължава от предходен месец или 1 – ако лицето е включено в осигуряването през месеца, за който се подават данните;
? полето на т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено“ – попълва се в две позиции първият календарен ден в осигуряване;
? полето на т. 15 „Последен ден в осигуряване“ – попълва се в две позиции последният календарен ден в осигуряване при всяко прекъсване или прекратяване на осигуряването;
? полето на т. 16 „Дни в осигуряване – общо“ – като се попълва в:
– позиция 1 – 0 ако лицето е осигурявано всички работни дни през месеца и 1 ако лицето не е осигурявано всички работни дни през месеца;
– позиции 2 и 3 – общият брой работни дни в осигуряване;
– позиция 4 – законоустановеното работно време за длъжността;
– позиция 5 – дневното работно време в часове на осигуреното лице. Когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва в часове среднодневното работно време; когато при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.
По отношение на поставения проблем с подаване на данните за повече от пет пъти възникнало/възобновено и прекъснато/прекратено осигуряване през месеца,нямапречка да бъдат подадени повече от една декларация обрИзх. № 1. В полетата на точки 14 и 15 се отразяват хронологично дните, в които осигуряването е възникнало/възобновено, съответно прекъснато/прекратено и в позиции 2 и 3 в полето на т. 16 се посочват съответно дните в осигуряване, съответстващи на тези периоди.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Съдържанието на данните в уведомлението и редът за неговото изпращане са определени с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт /Наредба № 5 от 29 декември 2002 г./ (чл. 62, ал. 5 от КТ).
В уведомлението се съдържат данни за условията по трудовия договор и в частност основанието за сключването му (чл. 5, т. 3, буква „а“ от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г./. Съгласно указанията за попълване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 в полето на т. 8 „Основание на договора“ се посочва един от изброените кодове в зависимост от основанието по КТ.
Във връзка с изложената в запитването Ви фактическа обстановка, по поставения въпрос следва, да се обърнете към Министерство на труда и социалната политика, с оглед коректното определяне на основанието, съгласно КТ, на което е сключен трудовия договор.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/