.№ М-94-Д-71
Дата:19.04.2018 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40а;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 2(1).
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
Вна(НАП) е постъпило по електронната поща Ваше писмо, прието с вх. №М-94-Д-71/13.03.2018 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте български гражданин и живеете в Канада от 20 години. Никога не сте се осигурявал в Република България. През месец април се прибирате окончателно в България.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Има ли значение дали лице притежава само българско гражданство или е с двойно гражданство – българско и гражданство на друга държава-членка от Европейския съюз (ЕС)?
2. Какви документи от канадските власти са нужни да представите пред НАП с оглед формиране на здравноосигурителния Ви статус?
3. Желаете да Ви се даде разяснение относно прилагането на разпоредбата на чл. 40а, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
4. След като се върнете в Република България и започнете да внасяте задължителни здравноосигурителни вноски, ако през 2019 г. решите да живеете в Германия, подлежите ли на задължително здравно осигуряване в Република България и можете ли да ползвате здравни услуги в Германия?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи в страната повече от 183 дни през календарната година, са в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, тези лица не подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
По отношение на лица с двойно гражданство – българско и гражданство на друга държава-членка от ЕС, следва да имате предвид:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 иал. 2 от ЗЗО).
За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в Република България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и регламент за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009) се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава-членка (в т.ч. Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени единствено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При условие, че спрямо лицата за определен период е приложимо осигурително законодателство на друга държава-членка, за този период те могат да бъдат освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
Ако лицата не са подлежали на здравно осигуряване по законодателството на друга държава-членка, те попадат в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и дължат здравноосигурителни вноски, определени по реда на закона.
По втори въпрос:
В ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават продължително в чужбина. В чл. 40а от ЗЗО е предоставена възможност за освобождаване на тези лица от задължително здравно осигуряване при определени условия. Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до компетентната териториална дирекция на НАП.
При завръщането в страната условие за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл. 40а на ЗЗО е лицето да подаде заявление за завръщане в страната в компетентната ТД на НАП и да представи доказателствени документи за пребиваване в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
Такива документи могат да бъдат:
– копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;
– удостоверение от съответната областна дирекция на полицията;
– документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач;
– други.
Изброяването е примерно, като доказателство за пребиваване в чужбина е възможно да бъдат взети предвид и други документи. Преценката, относно доказателствената стойност на тези документи, се извършва от органът по приходите.
Следва да се отбележи, че след 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО не се прилага по отношение на лица, за които, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се прилага законодателството на друга държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария, тъй като в тези случаи лицата са освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
По трети въпрос:
Възстановяването на здравноосигурителните права на лицата, за които са изпълнени условията на чл. 40а от ЗЗО, при завръщането им в страната се извършва по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, а именно:
1. След изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано (чл.40а, ал. 2 от ЗЗО).
2. След еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл.40а, ал.3 от ЗЗО). За 2018 г. сумата е в размер 489,60 лв. (12 х 40,80 лв. = 489,60 лв.)
Заплащането на сумата от 12 здравноосигурителни вноски не погасява стари задължения за невнесени здравноосигурителни вноски за сметка на лицето, както и задължения за текущо внасяне на вноските.
Трябва да се има предвид, че по реда, описан в т. 1 и 2, се извършва възстановяване на здравноосигурителните права на лицата. След като тези права бъдат възстановени, непрекъснати здравноосигурителни права и право на безплатна медицинска помощ тези лица ще имат тогава, когато отговарят на условията на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
По четвърти въпрос:
В случай, че след завръщането Ви в Република България решите да живеете в Германия следва да имате предвид описаното в отговора на първи въпрос по отношение на прилагането на регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че изразяване на становище по отношение на ползването на здравноосигурителни права е от компетентността на НЗОК.
ЗАМ.
(АЛ. ГЕОРГИЕВ)
За приключване