Прилагане на осигурителното законодателство и данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 08-Р-1
Дата: 20.03.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 9;
ЗКПО, чл. 11;
КСО, чл. 6, ал. 2.

ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство и данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. №8-Р-1 от 08.02.2018 г., в което се поставят въпроси, свързани с данъчното третиране и начисляването на задължителни осигурителни вноски на част от възстановени разходи за транспорт на служители от община Р от местоживеенето до местоработата и обратно за сметка на работодателя. Тези разходи се изплащат на педагогически и непедагогически персонал в община Р за всяка бюджетна година на основание ПМС за изпълнение на държавния бюджет за съответната година, Наредба № 1 от 16 януари 2017 г. за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищно образование (Наредба № 1 от 16 януари 2017 г.), както и с Решение на община Р за непедагогическия персонал.
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

1. Прилагане на осигурителното законодателство:
Правото да се възстановят част от извършените от лицата от педагогическия персонал разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата в друго населено място и обратно е уредено с чл. 219, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). На основание същата разпоредба условията и редът за възстановяване на тези разходи се определят с Наредба № 1 от 16 януари 2017 г., издадена от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.
Според чл. 2 от Наредба № 1 от 16 януари 2017 г. право на възстановяване на извършените разходи за транспорт или за наем по месторабота имат педагогическите специалисти по смисъла на чл. 211 от ЗПУО, работещи по трудово правоотношение в държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование, чиято месторабота е в малко населено място извън местоживеенето им.
Съгласно чл. 36 от Постановление на Министерски съвет № 332 от 22 декември 2017 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ПМС № 332/2017 г.) бюджетните организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване в границите на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност; от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност. Въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети – общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски. В разпоредбата е посочено, че тези разходи се извършват в рамките на средствата по бюджетите, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти). Такъв списък е утвърден с Решение №703 от 25.01.2018 г. на Общински съвет на община Р.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. 3а работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО). Когато не е определен минимален осигурителен доход – не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. Разпоредбите на КСО по отношение на елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски НЕВДПОВ).
В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Възстановените на лицата от педагогическия персонал разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата в друго населено място и обратно по реда на чл. 219, ал. 5 от ЗПУО, както и сумите по чл. 36 от ПМС №332/2017 г. не са изрично упоменати в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
С разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е определено от какво се състои брутната работна заплата. Тя се състои от: основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор.
По отношение на брутната работна заплата на педагогическия персонал приложима е и Наредба №4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Наредба №4 от 20 април 2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката. Съгласно чл. 14 от същата, брутната работна заплата на персонала в институциите в системата на предучилищното и училищното образование се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения. Видовете допълнителни възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, с изключение на директорите на институциите, както и механизмите за определяне на техния размер се договарят в колективен трудов договор и/или се включват във вътрешните правила за работна заплата при условията и по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Наредба №4 от 20 април 2017 г.
Предвид гореизложеното, за целите на осигуряването възстановените разходи за транспорт, изплащани на служители и на педагогически и непедагогически персонал в община Раднево, от местоживеенето до местоработата и обратно за сметка на работодателя на основание ЗПУО, ПМС №332/2017 г. и Наредба №1 от 16 януари 2017 г., са във връзка с трудовите правоотношения на лицата и представляват част от осигурителния им доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски.

2. Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
От изложеното в т. 1 става ясно, че описаните разходи се извършват на основание, предвидено в нормативен акт:
* За педагогическия персонал на основание чл. 219, ал. 5 от ЗПУО и чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба №1 от 16 януари 2017 г.;
* За непедагогическия персонал на основание чл. 36 от ПМС №332/2017 г. и издаденото въз основа на този нормативен акт Решение №703 от 25.01.2018 г. на Общински съвет на община Р, с което е утвърден списък на лицата, които имат право на транспортни разходи за пътуване от местоживеене до месторабота.
Във връзка с гореизложеното въпросните разходи попадат в обхвата на чл. 11 от ЗКПО, съгласно който разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

3. Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ:
Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ регламентира, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Следователно, доколкото посочените разходи не се облагат по реда на ЗКПО, то същите на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ не следва да се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения на физическите лица.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар