КСО: чл. 10, ал. 1;
ДОПК: чл. 17, ал. 3;
ЗАПСП: чл. 3, ал. 1;
ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство от лице, получило авторски възнаграждения
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. ……….. с вх. № …………. от 10.10.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването не излагате конкретна фактическа обстановка, а поставяте следния въпрос:
Дължат ли се социални и здравни осигуровки за доходи получени от авторски възнаграждения, включително от продажба на произведения на изкуството от техните автори?
Писмените становища ангажират Националната агенция за приходите (НАП) по смисъла на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед изготвяне на конкретни становища по поставени въпроси е необходимо в писмените запитвания от лицата да бъде изложена конкретна фактическа обстановка.
Предвид обстоятелството, че поставяте само въпрос, без да посочвате конкретна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното принципно становище по запитването:
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).
За целите на осигуряването в преценката, дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за авторските права и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в точки от 1 до 10 от същата алинея е направено примерно изброяване на най-често срещаните видове произведения. Законът поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, така че произведението не е резултат от изпълнението на трудови задължения.
Носителите на права върху посочените произведения имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването на същите.
Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използване върху него на трети лица. В практиката това се определя в договора, който страните са подписали помежду си. Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начина:
1.Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2.Да бъде възложено с договор за поръчка или;
3.В рамките на трудово правоотношение.
Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Видно от изложеното, авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП,не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски.
Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).
Независимо от гореизложеното Ви обръщаме внимание, че относно наличието на авторски права компетентна да се произнесе е Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата.
/ ‘