3_1581/11.10.2019 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 2, ал. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 8
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство по отношение на физическо лице, което ще отдава част от имота, в който живее на туристи
Според изложеното в запитването, физическо лице в това си качество желае да отдава част от имота, в който живее, на туристи чрез платформите Booking, AirBnB, както и чрез български сайтове. Същото посочва, че е пенсионер и че е собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД).
Допълнително е уточнено, че лицето има намерение да категоризира имота като „къща за гости“/“стаи за гости“, които ще отдава на туристи като физическо лице.
В тази връзка е поставен въпросът какъв е редът за осигуряване при упражняване на дейността по отдаване на част от имот на туристи?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 35/2019 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 24/2019 г.) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 36/2019 г.) е изразено следното становище:
За ползването на недвижим имот на хотелски принцип се прилагат нормите на Закона за туризма (ЗТ). Местата за настаняване подлежат на категоризиране по този закон независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им. Категоризацията на туристически обект се извършва при спазване специалните изисквания, регламентирани в ЗТ и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР). Местата за настаняване с определената категория и лицата, които извършват дейност в тях се вписват в Националния туристически регистър на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туроператори и туристически агенти, туристически сдружения (чл. 165-168 от ЗТ).
Разпоредбата на чл. 113 от ЗТ указва кои лица могат да извършват хотелиерство и ресторантьорство. Според ал. 2 на цитираната норма хотелиерство в стаи за гости, къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), когато те са част от обитаваното от него жилище.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?. В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на едно физическо лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО), следва да е налице упражняване на трудова дейност и да е налице нормативно основание за неговото осигуряване. Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване за ДОО, е определен с правната норма на чл. 4 от КСО.
По отношение на осигуряването на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, но извършват дейност по отдаване на имот на туристи, категоризиран като „къща за гости“, „стаи за гости“, „апартамент за гости“ и пр. съгласно изискванията, регламентирани в ЗТ и НКСПМНЗХР, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. Според същата за лица, упражняващи свободна професия по регистрация, се считат и тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Предвид обстоятелството, че категоризираните места за настаняване и лицата, които извършват дейност в тях се вписват в Националния туристически регистър съгласно чл. 166 от ЗТ, то при започване на тази дейност за лицето ще е изпълнена хипотезата на чл. 1, ал. 5, т.1 от НООСЛБГРЧМЛ.
За упражняваната дейност като физическо лице по предоставяне на категоризирани по съответния нормативен ред къща за гости, стаи за гости и пр. на туристи, е необходимо да се извърши вписване в Регистър БУЛСТАТ като физическо лице, упражняващо свободна професия на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Регистър БУЛСТАТ.
В тази връзка, лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт във фонд „Пенсии“ на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО същите са самоосигуряващи се лица.
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО – упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице-образец Окд-5), подадена до компетентната териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Важно е да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по свое желание. Тази разпоредба дава възможност на самоосигуряващите се лица, които са пенсионери, осигуряването за фондовете на ДОО за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение. Аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО обаче в ЗЗО няма, поради което лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са задължително здравно осигурени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид изложеното може да се обобщи, че в настоящия случай за дейността по отдаване на категоризиран обект на туристи е необходимо да се извърши вписване в Регистър БУЛСТАТ като физическо лице, упражняващо свободна професия; да подаде декларация по утвърден образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице-образец Окд-5) в компетентната ТД на НАП за започване на дейност в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. Служебно известен факт е, че лицето упражнява трудова дейност като собственик на ЕООД, за което е подадена декларация (образец Окд-5) и декларации образец № 1 с данни за здравно осигуряване. В тази връзка, по избор на лицето, същото може да продължи да внася авансово през годината дължимите здравноосигурителни вноски, както и да подава декларациите образец № 1 с данни за здравно осигуряване на основание упражняваната от него дейност като собственик на ЕООД (чл. 2, ал. 3, изречение първо от НООСЛБГРЧМЛ). В срок до 30 април на следващата календарна година следва да определи окончателен размер на месечния си осигурителен доход за целите на здравното осигуряване за периода, през който е упражнявал трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) като окончателният осигурителен доход на лицето не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния размер на същия. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. В същия срок еднократно следва да се подаде и декларация образец № 6 за дължимите здравноосигурителни вноски за предходната календарна година.
При определянето на месечния осигурителен доход, върху който се внасят дължимите здравноосигурителни вноски е важно да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и чл. 40, ал. 8 от ЗЗО, според които, получаващите доходи на различни основания, а именно пенсия, доходи от дейности като самоосигуряващи се лица, доходи за работа по без трудово правоотношение, при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за целите на здравното осигуряване размерът на пенсията (без добавките към нея) следва да бъде на първо място в поредността на доходите с оглед ограничаване до размера на максималния месечен осигурителен доход.