Изх. № 24-39-114
Дата: 06.12.2020 год.
ЗДДС, чл. 111а;
ЗДДС, чл. 113, ал. 11;
ППЗДДС, чл. 79б, ал. 8.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 111а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при самофактуриране, когато доставчикът и получателят са лица, неустановени на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на Национална агенция за приходите и прието с вх. № 24-39-114/21.06.2019 г., е представена следната фактическа обстановка:
Дружество, учредено съгласно немското законодателство, е вписано в регистъра по чл. 80 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същото се идентифицира чрез служебен номер, издаден му от Национална агенция за приходите. Дружеството не е установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, тъй като не притежава постоянен обект на територията на страната. Дружеството има регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от този закон.
Дружеството възнамерява да се възползва от дадената възможност съгласно чл. 113, ал. 11 от ЗДДС да предостави издаването на фактури и/или известие към фактури от негово име и за негова сметка на получател по доставка, извършена от дружеството.
Според планираната верига на доставки, дружеството ще бъде едновременно купувач и продавач на една и съща стока, която е предмет на две последователни доставки, извършени между данъчно задължени по смисъла на ЗДДС лица. На тази верига от доставки ще съответства само един превоз на стоките, т.е. ще е налице само една вътреобщностна доставка. Дружеството ще закупува стоките от друго българско дружество-доставчик, а след това ще ги продава на получател, който е лице, установено на територията на Европейския съюз по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и неустановено на територията на страната.
Според условията по доставката, за дружеството ще е налице вътреобщностна доставка на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и ще възникне задължение за издаване на фактура за осъществена доставка по ЗДДС към получателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Доколкото Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), и ЗДДС не поставят изискване едно или и двете лица – страни по доставката, да са установени на територията на страната, допустимо ли е прилагане на самофактуриране на основание чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, в случаите когато нито доставчикът, нито получателят по доставката са лица, установени на територията на страната по смисъла на ЗДДС?
2. В случай че самофактуриране е възможно, кои правила следва да се спазват от получателя по доставката при издаване на фактурите или известията към фактурите? Следва ли да се прилагат правилата за документиране на чл. 79б, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)?
3. В случай че самофактуриране е възможно в настоящия случай, когато нито доставчикът, нито получателят по доставката са лица, установени на територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, съгласно която двете страни трябва да постигнат предварително споразумение, за да бъде допустимо т.нар. самофактуриране, необходимо ли е доставчикът да уведомява Национална агенция за приходите по реда на чл. 79а, ал. 13 от ППЗДДС, или следва да се приложи разпоредбата на чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС, според която доказателства за споразумението и процедурата за приемане на фактура или известие към фактура се предоставят само при необходимост?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Съгласно чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира нормата на чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, общото правило за документирането/фактурирането на доставките е, че се прилагат правилата, приложими в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги.
Разпоредбата на чл. 111а, ал. 4 от ЗДДС указва, че в случаите по чл. 113, ал. 11 от този закон, когато фактурата или известието към фактурата се издава от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), се прилага общото правило, според което за фактурирането на доставките се прилагат правилата, приложими в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчно задължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите. Това правило е транспонирано в разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС. За да бъде приложимо самофактуриране от клиента по доставката на стоки или услуги, следва да са изпълнени едновременно следните условия:
– да е сключено предварително споразумение между доставчика и получателя, и
– да е договорена процедура между двете страни за реда, по който ще се приемат фактурите от доставчика.
Доколкото нито в разпоредбите на ЗДДС, нито в разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО се съдържат ограничения относно възможностите за прилагане на самофактуриране в случаите, когато нито доставчикът, нито получателят е установен в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоките или услугите, смятам, че няма пречка да се приложи самофактуриране и в тези случаи.
В случая, изложен в запитването, доколкото извършената от дружеството вътреобщностна доставка на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС ще е с място на изпълнение на територията на страната, то получателят по тази доставка, който ще я документира с фактура, издадена от името и за сметка на дружеството-доставчик, следва да издаде фактурата по реда на Глава единадесета „Документиране на доставките“ от ЗДДС и ППЗДДС.
По отношение на задължението за уведомяване на Национална агенция за приходите за сключеното предварително споразумение между дружеството-доставчик и получателя по извършената от дружеството вътреобщностна доставка, доколкото същите лица не са установени на територията на страната, считам, че е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС, според която доказателства за споразумението и процедурата за приемане на фактура или известие към фактура, се предоставят само при необходимост.
заместник изпълнителен директор на нап:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/